Гръцки историк за Първата световна война

Юли 2014 г.

Влизането на Гърция в Първата световна война е стратегическа грешка с трагични последици. В резултат на двете Балкански войни Гърция получава огромни територии и ново население (Бел.ред. За сметка на България), но влизането ѝ в Първата световна война и опитите за придобиване на допълнителни територии, вместо да се затвърди постигнатото преди това, водят до крах – Малоазийската катастрофа и прогонването на гърците от територии, в които те живеят от хилядолетия.

Илиас Илиопулос е професор по стратегия и геополитика в гръцкия Колеж за национална отбрана, доктор на историческите науки в Мюнхенския университет, философ. В интервю за кореспондента на «РИА Новости» Генадий Мелник историкът ще сподели неговата гледна точка за уроците от Първата световна война.

Илиас Илиопулос
Илиас Илиопулос
– Г-н Илиопулос, как бихте оценили причините и последствията от Първата световна война?

– Първата световна война е класически конфликт между империализма. Главно – между стария, традиционен и непоклатим британски империализъм и развиващия се, нов германски империализъм. Това е.

А последиците от тази война са трагични. Главната и най-важната от тях, не само за Русия, но и за всички нас, е падането на Светата Русия вследствие на държавния преврат, който е наречен „Октомврийска революция”. Тези събития имат последствия за цялото човечество.

Как беше въвлечена Русия в тази война? Според мен Русия се намеси, защото се ръководеше от прекомерно чувство за чест. За да не изостави Сърбия, тя обяви война на Австро-Унгария. С това тя извърши грешка, тъй като в случая става дума за реална политика.

Други, например англичаните, поставиха на фокус единствено собствената си изгода. Другата грешка на Русия беше прекомерното доверие в съюзниците си – в Запада. Това е голяма, стратегическа грешка. Това не го казвам сега, за да съдя. Това е урок за бъдещето.

Русия не бива отново да се озове в лагера на противниците на Германия. По същата причина и за днешна Германия основният урок от тази война е, че тя не трябва да позволява да бъде въвлечена във война срещу Русия. Германия надделя над Русия, но същовременно си изкопа собствения гроб.

Това е много важен политически извод – Русия и Германия никога не трябва да се оказват в състояние на противопоставяне или да позволят на трети страни – англичани, французи, американци, украинци, грузинци и който има изгода от това – да предизвикат конфронтация между тях.

И днес Германия трябва да бъде много внимателна – в светлината на текущите събития в Украйна и в други региони по света – да не допуска да се поддава на влияние и да не влиза в конфликт с Русия.

Що се отнася до Гърция и гърците, най-значителната последица от войната и крушението на Русия е, че болшевиките влизат в сътрудничество с Кемал (Бел.ред. Мустафа Кемал Ататюрк), предават гърците в Мала Азия и по черноморското крайбрежие, както и арменците. На турците им се предостави възможността да организират геноцида над арменците и понтийските гърци. Никога преди не се е случвало нещо подобно. Докато царска Русия съществуваше, това не можеше да се случи. Беше невъзможно да се причини вреда на православен народ – императорската армия щеше да се намеси.

– Доколко оправдано е участието на Гърция в Първата световна война?

– Моята гледна точка се различава от доминиращата в Гърция. Считам, че Венизелос (Бел.ред. Елефтериос Венизелос е гръцки политик. 9 пъти министър-председател на Гърция) е бил агент на британците. Напразно ни въвлече в Първата световна война, а освен това и предприе неоправдан риск с Русия. След като британците са обещали проливите на Русия, защо му трябваше да се намесва? Каква е ползата от конфликт с Русия? И защо изобщо му трябваше да взема участие в Гражданската война в Южна Русия? Защо изпрати там цял армейски корпус, най-подготвеният по това време – с численост от 24 хиляди души? За Гърция това е много.

(Бел.ред. Става дума за т.нар. Украински поход на гръцкия експедиционен корпус. В периода 1918-1919 г. Антантата предприема интервенция в южната част на Съветска Украйна.)

За нас най-важната последица беше националният разкол, който продължи десетилетия наред. Имам предвид разделението между поддръжниците на Венизелос и монархистите. В крайна сметка Първата световна война се превърна в голяма катастрофа за нас. Започнахме войната с победи, изпълнени с въодушевление, но накрая се оказахме големия губещ.

– Има ли връзка между участието на Гърция в Първата световна война и Балканските войни?

– Според една от гледните точки, която доминира в съвременната гръцка историография, участието на Гърция в Първата световна война – тя се включва в нея със закъснение – се счита за естествена последица от участието на Гърция в Балканските войни. Лично аз не съм съгласен с тази теза. Това са две отделни глави в историята на Гърция.

Според мен би било по-правилно и по-благоразумно след края на Балканските войни Гърция да не се включва по никакъв начин в Първата световна война, а да се стреми да съхрани това, което е придобила в резултат на Балканските войни… Позволете ми да ви напомня, че в резултат на двете Балкански войни Гърция удвои своята територия и население – това е огромен скок в гръцката история. Гръцкото правителство трябваше да хвърли всичките си сили за безпрепятственото включване на новите територии и новото население в гръцкото кралство. Да се осигури гръцкия контрол и управление върху всички тези нови територии: Епир, Македония, Егейските острови, Крит.

Териториални промени  вследствие на Балканските войни 1912-1913 г.
Териториални промени вследствие на Балканските войни 1912-1913 г.

По време на Втората балканска война гръцката армия достига предела на своите възможности. Хората воюваха в продължение на едно цяло десетилетие.

Покойният ми дядо Илиас е мобилизиран в планинското си селце в Аркадия на полуостров Пелопонес. Започва като редник, а се демобилизира като сержант, воювайки в периода 1912-1922 г. Сходна е съдбата на стотици хиляди гърци, които оставят в домовете си жените си да се грижат сами за пет, шест, осем деца – по онова време семействата са многодетни, и заминават да воюват.

Убеден съм, че би било по-разумно Гърция да избегне намесата си във Великата война, както е наричана Първата световна война до 1939 г. Великата война донесе на Гърция много беди.

Гърция преживява национално разделение. Още в началото на войната, и особено в периода 1915-1917 г., между крал Константин и премиера Елефтериос Венизелос съществуват сериозни разногласия относно пътя, който страната трябваше да следва. Венизелос абсолютно открито подкрепя влизането на Гърция във войната на страната на Франция и Великобритания – т. нар. Entente Cordiale, при това без каквито и да е устни, писмени или други гаранции.

Това е много важен и деликатен момент, което много често не се споменава от поддръжниците на Венизелос. Тук говорим за липсата на устни или писмени задължаващи гаранции, за липсата на подписан договор, какъвто сключва Русия – през 1915 г. тя подписва таен договор с Англия и Франция. В него пише, че ако Русия действа в съюз с Англия и Франция или обратното, то тя ще получи пролива Босфора. Това е продължение на споразумението от Ревел сключено през 1908 г.

Подписани са и два писмени договора между Италия, от една страна и Англия и Франция, от друга страна. Съгласно тях Англия и Франция писмено се ангажират, че след края на войната Италия ще получи територии в западната част на Мала Азия, западния бряг на Йония (Бел.ред. Антична област на централния малоазийски бряг на Егейско море). Между другото, това обяснява защо впоследствие, много по-късно, когато гръцките войски навлязоха в Смирна (Бел.ред. Измир), в западната част на Мала Азия, италианците изпаднаха в ярост и се отнесоха към нас като врагове, като някакво препятствие, предприемайки действия срещу гръцката армия.

– Гърция и Италия били ли са врагове в рамките на съюза?

– Не, те са съюзници, но помежду им съществува значителна вражда. Причината е, че тези територии в западната част на Мала Азия, които бяха обещани в устна форма и същевременно доста неопределено на Венизелос от Лойд Джордж (Бел.ред. Дейвид Лойд Джордж е министър-председател на Великобритания по време на Първата световна война) и Клемансо (Бел.ред. Жорж Клемансо е два мандата министър-председател на Франция), преди това са били гарантирани на Италия и при това чрез писмен договор.

Причината за разрива и конфликта между Венизелос и Константин е Дарданелската операция (Бел.ред. Битката при Галиполи) на Англия и Франция през 1915 г., която претърпява пълен провал.

Без съмнение Венизелос е добър политик, с необикновени способности, но и с огромна жажда за власт, съчетана с мания за величие, с неизмеримо суперего и нездрав егоизъм. Той притежава способността да очарова събеседниците си, да омайва народните маси и да пленява аудиторията си. Много бързо се е въодушевявал. Лойд Джордж, Чърчил и лорд Грей (Министър на външните работи на Великобритания) му казват през януари-февруари 1915 г .: „Ще атакуваме Дарданелите, включете се и вие. В най-кратки срокове ще превземем Константинопол, което е и във ваш интерес”. Когато Венизелос разказва всичко това на Йоанис Метаксас, който по това време е бил подполковник, а впоследствие се издига до генерал и премиер-министър, Метаксас се разгневява: „Военна кампания в Дарданелите? Сега, насред зимата, през февруари?

Турция вече се е включила във войната, въвела е военно положение и много добре е укрепила Дарданелите. Едно е, ако операцията в Дарданелите бъде проведена, например през лятото на 1914 г., преди избухването на войната, още преди Османската империя да се включи във войната на страната на Германия и Австрия. И съвсем друго е това да стане през 1915 г., когато Дарданелите гъмжат от турски войници и германски офицери, а позициите са оборудвани с немско оръжие. Всичко това неминуемо води до катастрофа.

Метаксас се оказва прав. Британците, австралийците и новозеландците претърпяват поражение, загубвайки стотици хиляди войници по време на кампанията в Дарданелите. Това е едно от най-големите поражения в световната военна история.

Това е първата причина за конфликта. По-късно Венизелос отново прави предложение за встъпването във войната на страната на Англия и Франция. Кралят не е съгласен и така настъпва окончателният разрив.

Ситуацията с Дарданелите е показателна по отношение на това как мисли Венизелос. На него му липсват познания за стратегия, за културата на стратегията, самото вникване в нея. Той е бил политик, вдъхновен оратор, който стартира кариерата си като адвокат. Той харесва великите идеи, които биха му предоставили възможността да влезе в историята. Венизелос е бил много самоуверен човек, който е вярвал напълно на способностите си да очарова и убеждава хората. Ето защо смята, че щом той – Венизелос е разговарял с господата Лойд Джордж, Клемансо, Поанкаре (Бел.ред. Реймон Поанкаре е президент на Франция в периода 1913-1920 г.) или Чърчил, които му обещават някои придобивки, Гърция трябва да да се включи във войната.

Но в името на какво да се воюва? Къде са гаранциите? Къде са договорите? А в случай че утре те предадат? Това няма да е първият, вторият или последният път, когато водещите световни сили „купуват и продават“ малки държави. В такива случаи е необходимо да гледаме трезво на нещата, да не се поддаваме на влиянието на момента или на съвкупността от обстоятелства. Необходимо е да се анализира не само най-добрия сценарий, но и най-лошия.

Ето защо трагедията на Гърция се състои в това, че страната беше внезапно разделена от т.нар. Национален разкол. В резултат Гърция е една държава с две правителства – Венизелос сформира свое отделно правителство в Солун, което има опозиционен характер спрямо законния кабинет и краля.

Солун, 1916 г.
Солун, 1916 г.

Гърция, която през 1913 г. за първи път е била толкова единна, мощна и както изглеждало готова да въплъти големите национални идеи, през 1917 г. вече е в състояние на разпад, с две правителства, с ярко изразено отношение на ненавист и разединение между хората в обществото, което е характерно за гражданската война.

Венизелос успя да да вземе надмощие благодарение на френските войски, които навлизат в Атина. Той установява еднопартиен кабинет и полицейска държава за три години. Стартира политическо преследване и екзекуции на политическите си опоненти. В съвременната история на Гърция масовите екзекуции се срещат за първи път. Освен това се засилват преследванията и уволненията на държавни чиновници – съдии, учители, длъжностни лица, офицери, полицейски служители. И след като впоследствие на власт идва опозицията, тя на свой ред предприема също подобни действия.

Във всеки случай Първата световна война е една много тъжна страница от историята на Гърция.

Според доминиращата гледна точка в гръцката историография, Гърция получава Измир като компенсация за своите жертви през Първата световна война. През май 1919 г. водещите световни сили – Великобритания, Франция и САЩ – одобряват действията на Гърция, чрез които тя поема отговорността за окупацията и осигуряването на правопорядъка в един от районите на Измир. Но това не означава, че те признават гръцкия суверенитет над този район, нито пък признават областта за гръцка територия.

Гърците, които живеят в Смирна открай време, излизат из улиците изпълнени с въодушевление и радост, носейки кръстове и свети икони и посрещайки гръцката армия като освободителка. Народът е вярвал, че настъпва епохата на гръцката Смирна. Всъщност Смирна никога не става гръцка. И както през една майска вечер на 1919 г. англичаните и французите заповядват на Венизелос и гръцката армия да навлязат в Смирна, така и в една прекрасна утрин те решават да изтеглят гърците от там. Речено-сторено.

Гръцки жители на Смирна (Измир) се евакуират
Гръцки жители на Смирна (Измир) се евакуират

Погрешно е да се смята, че тази драматична промяна настъпва заради това, че в края на 1920 г. Венизелос губи изборите, на власт идват неговите врагове, които възкачват на власт законния крал Константин, за когото се смята, че е бил ненавиждан от британците и французите още от Първата световна война. Държавите не разработват своите политически концепции въз основа на емоции, лични симпатии и неприязън – надделяват геополитическите и икономическите интереси. През 1920 г. турците начело с Кемал Ататюрк избиват огромно количество французи в Киликия – става дума за войници, монахини, учителите и други. Това не пречи на Франция бързо да установи отношения с Ататюрк и да сключи споразумение с него.

И сега вече можем да преминем към последствията от войната за Европа и за цялото човечество.

Кой беше най-големият губещ в периода 1914-1918 г.? Това е Германия, която според мнозина е започнала войната. Макар че това е малко преувеличена и опростена гледна точка. Както и Русия, която успя да се съхрани при последвалата катастрофа. Впоследствие при Сталин Русия (вече като Съветския съюз) се стабилизира, особено в годините след Втората световна война. Тя отново се превърна в мощна държава. Но този път беше изпълнен с много трудности.

Първата световна война се отличава със следния парадокс. Никой от тези, които започнаха войната, не беше истински победител.

Истинският победител беше друг.

Ако не се лъжа, през август 1914 г., когато започва войната сър Едуард Грей – британски външен министър, изрича знаменитата фраза: „Светлините в цяла Европа угаснаха. И едва ли приживе ще ги видим запалени“.

Какво е имал предвид? Абсолютно всички крупни европейски предвоенни сили – и тези, които уж победиха, както и победените – в края на краищата загубиха. Германия бе повалена. Австро-Унгария не просто се строполи, тя се разпадна, преставайки да съществува. Още на следващия ден след края на войната Франция престана да бъде велика сила. А Англия – какво постигна тя? Тя беше това, което беше и Русия преди това – колос на глинени крака.

Днес всички знаем, че разцветът на американската империя започва с Първата световна война и с Удроу Уилсън. Имам предвид класическия либерален интернационален империализъм. През 1917 г. Уилсън формулира своите Четиринадесет точки. Свобода на пазарите, свобода на корабоплаването, свобода, свобода, свобода… Американците, които за 100 години създават мощна държава и които следват стриктно доктрината „Монро” – никаква европейска намеса във вътрешните работи на Америка – започват да разширяват влиянието си, използвайки Първата световна война като отлична възможност и предлог, за да получат след войната диригентската палка от Британската империя.

От този момент  САЩ се превръщат в световна суперсила и тази нейна роля ще бъде призната след Втората световна война и по време на Студената война. В резултат на това старият свят се разпадна и прогресира този свят, чийто край днес всички ние търпим.

– Можем ли да кажем, че Малоазийската катастрофа за Гърция е последица от Първата световна война?

– Да, може да се твърди, че Малоазийската катастрофа е следствие от участието на Гърция в тази война начело с Елефтериос Венизелос.

Не може да приемаме за верни оценките, че е било нужно да се стигне до Измир и да се остане там. Всеки, който разбира от геополитика и военна география, осъзнава че ако си стигнал до Смирна, при всички случаи ще е нужно да продължиш и по-нататък. Не, за да се завладее Турция, а за да се принуди противника да се съгласи на условията за примирие.

Историята показва, че Йоанис Метаксас е бил прав, когато през 1915 г. представя на Венизелос писмено, абсолютно ясен и стратегически анализ, който демонстрира отличните аналитични способности на автора. Анализът и в политическо, и в географско, и в демографско отношение разкрива причините, поради които Гърция не трябва да предприема кампания, тъй като ще ѝ се наложи да навлезе дълбоко на територията на Азия, преследвайки противника си. Тя би изчерпала своите материални, военни и човешки резерви. Точно това се и случи.

В този смисъл смятам, че участието на Гърция във войната е гигантска грешка. И резултатът е Малоазийската катастрофа и преселването на гръцкото население от Мала Азия, от крайбрежието на Черно море и от Йония, където то е живяло в продължение на хиляди години.

И в този момент се проявява връзката между съдбата на Гърция и съдбата на Русия, защото, ако тогава съществуваше императорска Русия, нищо подобно нямаше да се случи. Изгнанието на гърците от тези области нямаше да бъде позволено.

Най-лошото, което направиха западните сили в периода 1921-1922 г. не беше опустошението и предателството спрямо Гърция. Най-възмутителното в позицията на Англия, Франция, САЩ и Италия беше това, че не направиха нищо, за да защитят мирното население.

Става дума за два милиона души – християни, които бяха подложени на кланета и поругание от привържениците на Кемал. Тази касапница е описана от генералния консул на САЩ в Измир Джордж Хортън. Той е на мнение, че е било нужно едва няколко изстрела от британските, френските, италианските и американските кораби, за да принудят войските на Ататюрк да се оттеглят, но вкрайна сметка те не предприемат нищо. Това е най-трагичният вариант и според мен тази позиция е едно петно за Запада.

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.