Гражданската война в Македония (2001 г.). Част 1

 След приключването на бойните действия в Косово (1998-1999 г.) междуетническите противоречия в бившата югославска република Македония се влошават. Установяването на международен протекторат над бившата сръбска автономна област Косово и Метохия показа на македонските албанци, че независимостта е нещо, което е постижимо и с военни средства.
В сравнително кратък период от време, а именно през 2001 г., македонските албанци се опитаха с военни средства да се сдобият с бленуваната независимост.

Въоръженият конфликт избухва бързо, но благодарение на ролята на международната общност не успява да прерастне в класическа гражданска междуетническа война. Външните сили принуждават македонското правителство да направи редица отстъпки на македонските албанци, но същевременно дават ясен знак на албанците, че териториалната независимост е все още кауза пердута за тях.

В статията ще ви опишем (автор – Борис Танев) бойните действия на македонските албанци и македонските въоръжени сили през 2001 г., които са недостатъчно известни на широката общественост, още повече че след 11 септември 2001 г. този конфликт бързо е забравен.

Въоръжени сили на Македония

Република Македония започва формирането на въоръжените си сили веднага след оттеглянето на частите на Югославската армия през април 1992 г. Ядрото на армията е съставено от кадрови военнослужещи от бившата Югославска народна армия (ЮНА) от Македония, местните структури на Териториалната отбрана и структури от македонското Министерство на вътрешните работи (МВР). При това, за разлика от Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина, където териториалната отбрана се превърна в ядрото на армията, в Македония частите на Териториалната отбрана бяха разформировани и се създаде нова армия буквално от нулата.

При изтеглянето си ЮНА взима със себе си цялото въоръжение и военно имущество (свалени са дори вратите в помещенията в казармите, както и кабелите), оставяйки само четири неизправни танка T-34; около сто минохвъргачки от различни калибри (60, 82 и 120 мм); 12 реактивни системи за залпов огън M63 „Plamen“ и M77 „Oganj“; 200 бр. преносими зенитно-ракетни комплекси „Стрела-2“, известно количество стрелково оръжие (автомати и картечници „Застава“, реактивни противотанкови гранатомети „Золя“, „Оса“ и др.), както и военни джипове и камиони.

Макар че държавното ръководство на Македония приема съответното законодателство, то изобщо не бърза с осигуряването на нужното въоръжение, техника и екипировка за македонската армия. Още повече по онова време на Югославия е наложено оръжейно ембарго. В Македония не се провеждат военни операции срещу ЮНА, а освен това в страната няма никакви паравоенни формирования. Някои от лидерите на македонските политически партии дори смятат, че Македония трябва да остане демилитаризирана, за „да не плаши съседите“ и в този смисъл не се нуждае от армия. Армията все пак е съхранена, но до 1998 г. тя е осигурена на 100% само със стрелково оръжие.

Организационно сухопътните войски на македонската армия се състоят от три армейски корпуси с щабове в Куманово, Битоля и Скопие.

Първи армейски корпус

1-ви армейски корпус (Куманово) включва 50-та лекопехотна дивизия (Щип), 3-та пехотна бригада и 3-та моторизирана бригада (Куманово), 4-та моторизирана бригада (Струмица), 11-та пехотна бригада (Щип), 1-ви артилерийски полк (Щип) и 1-ви противотанков артилерийски полк (Щип).

От своя страна, 50-та лекопехотна дивизия включва 20-та лекопехотна бригада (Кочани), 23-та лекопехотна бригада (Струмица), 25-та лекопехотна бригада (Делчево) и 41-ва лекопехотна бригада (Гевгели).

Втори армейски корпус

2-ри армейски корпус с щаб в Битоля включва 49-та лекопехотна дивизия (Битоля), 7-ма моторизирана бригада (Битоля), 6-та пехотна бригада (Охрид), 13-та пехотна бригада (Кичево), 2-ри артилерийски полк (Прилеп) и 2-ри противотанков артилерийски полк (Прилеп).

49-та лекопехотна дивизия включва 2-ра лекопехотна бригада (Кавадарци), 17-та лекопехотна бригада (Битоля) и 24-та лекопехотна бригада (Охрид).

Трети армейски корпус

3-ти армейски корпус с щаб в Скопие включва 48-ма лекопехотна дивизия (Тетово), 12-та и 16-та пехотни бригади (Скопие), 15-та пехотна бригада (Тетово), 3-ти артилерийски полк (Тетово) и 3-ти противотанков артилерийски полк (Скопие).

48-ма лекопехотна дивизия включва 4-та лекопехотна бригада (Гостивар), 29-та лекопехотна бригада (Скопие) и 30-та лекопехотна бригада (Тетово).

В непосредствено подчинение на Генералния щаб на Македонската армия се намира 1-ва гвардейская бригада (Скопие), 1-ва танкова бригада (Скопие), 8-ма гранична бригада „А“ и „Б“ (Велес), 1-ва артилерийска бригада (Скопие), инженерен полк (Скопие), свързочен полк (Скопие), логистична база (Скопие), батальон Военна полиция, 6-ти батальон със специално предназначение „Вълци“ (Скопие) – предназначен за водене на армейски специализирани и диверсионни операции и подразделение със специално предназначение „Скорпиони“ (Щип) – предназначено за участие в мироопазващи мисии.

2006 г. Бойци от спецподразделението "Вълци" от македонската армия разбиват тухли на гърба на китайския си инструктор във военна база в Скопие. Капитанът от армията на КНР прекарва 15 години в манастира Шаолин. Китайският офицер отговаря за обучението на македонската военна част.

2006 г. Бойци от спецподразделението „Вълци“ от македонската армия разбиват тухли в гърба на китайския си инструктор във военна база в Скопие. Капитанът от армията на КНР прекарва 15 години в манастира Шаолин. Китайският офицер отговаря за обучението на македонската военна част.

Повечето от гореспоменатите бригади в македонската армия са били попълнени с военнослужещи на 10-30% от щата. По план лекопехотните дивизии и влизащите в техния състав лекопехотни бригади се сформират само по време на война. С 30-60% от щата е попълнена 1-ва гвардейска бригада, 8-ма гранична бригада „А“, 3-та моторизирана бригада, 7-ма моторизирана бригада, 13 пехотна бригада, свързочния полк и логистичната база. Почти на 90% са попълнени батальонът Военна полиция, 6-ти батальон със специално предназначение „Вълци“ и подразделението със специално предназначение „Скорпиони“.

Военновъздушни сили

Организационно военновъздушните сили и противовъздушната отбрана на Македония  са включени в оперативно-тактическото обединение Корпус на ВВС и ПВО. Корпусът е с общо командване, а щабът е разположен в Скопие. Включва авиационна бригада (Скопие), лек зенитно-артилерийски полк, радиотехнически полк, парашутна рота и подразделения за материално-техническо осигуряване.

През 1992 г. военновъздушните сили на Македония имат само пет учебни самолети тип „УТВА“, които са организационно обединени в 101-ва авиационна ескадрила.

През 1994 г. от Украйна са закупени четири хеликоптера Ми-17, организационно влизащи в в 301-ва ескадрила транспортни хеликоптери. През 1995 г. от Чешката република са закупени още четири учебни самолета „Zlin“, които влизат в 101-ва авиационна ескадрила. В периода 1998-2000 г. Гърция подарява на македонците два транспортни хеликоптера Bell UH-1 „Ирокез“, влизащи в 301-ва ескадрила транспортни хеликоптери.

Вече в хода на конфликта македонските ВВС  получават от Украйна 4 хеликоптери Ми-8, 8 хеликоптери Ми-24 и 4 щурмовика СУ-25. СУ-25 влизат в състава на 101-ва авиационна ескадрила, а от учебните самолети е създадена 401-ва учебна авиационна ескадрила. Хеликоптерите Ми-24 са включени в 201-ва противотанкова хеликоптерна ескадрила. Помощта от украинците идва съвсем навреме и оказва решаващо влияние върху воденето на бойни действия през 2001 г.

Македонски Су-25

Македонски Су-25

Състав

Македонската армия се състои от постоянен и резервен състав. Постоянният състав (около 10 000 военнослужещи) включва офицери, сержанти, срочнослужещи и военнослужещи на договор (контрактници). Резервният състав (около 110 000 души) включва всички, които подлежат на мобилизация.

 Продължителността на наборната военна служба в македонската армия е 9 месеца, а на мобилизация подлежи лицата от мъжки пол на възраст от 18 до 55 години. Подготовката на офицери се извършва в Комплексен учебен център „Гоце Делчев“ (Скопие), военната академия „Генерал Михайло Апостоловски“ и Център за образование и военно обучение „Д-р Джоузеф Крузел“. Подоготовката на наборниците и на професионалните военни се провежда в корпусните учебни центрове, в армейските части и в специализирани полигони.

Етническият състав на постоянния състав на македонската армия и министерството на вътрешните работи е бил предимно македонски. Присъствието на македонски албанци в тези структури е малко над 3% (35% от наборниците в армията са македонски албанци), като се има предвид, че македонските албанци представляват около 20% от населението на Македония.

Когато бойните действия в Косово се активизират, македонските политици оценяват надвисналата заплаха и започват да търсят помощ зад граница. В периода от февруари 1998 г. до 2001 г. в Сухопътните войски на македонската армия постъпва следното тежко въоръжение и бойна техника:

36 бр. 105-мм гаубици от САЩ;

108 бр. 122-мм и 152-мм гаубици от България;

10 бр. БРДМ (бойна разузнавателна дозорна машина )и 150 бр. танкове Т-55 от България;

Т-55

 12 бр. БТР-80 от Казахстан, с които са оборудвани подразделенията със специално предназначение;

58 бр. БТР-70 и 115 бр. БТР TM-170 „Хермелин“ от Германия;

 28 БТР M-113 от Италия;

10 бр. БТР „Леонид“ от Гърция;

Въпреки помощта, наличието на тежко въоръжение е било недостатъчно за пълното оборудване на армията, което оказва влияние върху бойните действия през 2001 г.

До началото на 2001 г. боеспособните военни части в армията са единствено подразделенията със специално предназначение“Вълци“ и „Скорпиони“, батальонът Военна полиция, 1-ва гвардейска бригада, новосформираната в Щип 1-ва планинска пехотна бригада, новосформираната 1-ва гранична бригада (8-ми гранична бригада „А“ е реорганизирана в пехотна), по един танков батальон в 1-ви и 2-ри корпус, както и няколко моторизирани, пехотни и артилерийски батальони.

Въоръжени сили на македонските албанци

Противоречията между македонските славяни и македонските албанци започват непосредствено след обявяването на независимостта на Македония. Условия за това е имало предостатъчно. Основните изисквания на политическите партии на македонските албанци (правото на етническо самоопределение, албанският език да стане официален език наравно с македонския, създаване на албански университет, финансиран от държавата) не са били изпълнени. Освен това македонските албанци смятали, че не са представени релевантно в правителството и в държавната администрация. Това не способствало за сближаването на двата етноса и в страната периодично избухват размирици на етническа основа, обикновено придружени с жертви от албанското население.

Косово

През 1996 г. в съседна Албания е свален режима на Сали Бериша. Складовете на албанската армия са разграбени и хиляди единици оръжие попадат в ръцете на различни криминални организации, които започват да го доставят нелегално в Косово през албано-югославската и македоно-югославската граница, възползвайки се от услугите на криминалните структури на македонските албанци.

Заедно с оръжието в Косово проникват и македонски албанци, които постъпват в редиците на Армията за освобождение на Косово (АОК). Те активно участват в бойните действия в Косово и Метохия през 1998-1999 г., където натрупват боен опит и се снабдяват с оръжие. Когато през септември 1999 г. АОК е разпусната и на нейно място възниква Корпусът за защита на Косово (КЗК), някои от нейните ръководители започват да формират нови „освободителни“ армии на територията на съседните страни.

Появяват се Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац (АОПМБ), чиято цел е отцепването на районите на Прешево, Медведжа и Буяновац от Сърбия и присъединяването им към Косово, както и Армия за освобождение на Чамерия (АОЧ), чиято цел е възстановяването на правата на албанците, които населяват бившата гръцка област Чамерия (днешен Епир).

Армия за национално освобождение

Македония също не остава настрана от този процес. През есента на 1999 г. няколко македонски албанци (Али Ахмети, Фазли Велиу и др), които заемат ръководни позиции в АОК, основават в Призрен Армия за национално освобождение (АНО) на македонските албанци и се заемат с организацията на въстание на албанското население с цел получаване на автономия и евентуално последващо присъединяване към Косово. Някои източници твърдят, че АНО е част от АОПМБ и едва впоследствие се превръща в самостоятелна организация.

Преди началото на конфликта АНО включва Главен щаб дислоциран в Призрен и няколко отряда. Вече в хода на конфликта започва формирането на тактически съединения бригади. Така към края на април 2001 г. е сформирана 113-та бригада на АНО „Исмет Яшари“ (Щаб в Куманово), а през втората половина на май – 112-та бригада на АНО „Муйдин Алиу“ (Щаб в Тетово).

През втората половина на юни 113-та бригада на АНО се превръща в основа за формирането на 114-та бригада на АНО, която действа в района на Скопска Църна Гора, а впоследствие и на 111-та бригада на АНО, действаща в района на Дебър. През втората половина на юли и началото на август от 112-та бригада на АНО са сформирани 115-та бригада на АНО, оперираща в района на село Радуши и 116-та бригада на АНО, действаща в района на Гостивар.

Албанци

 

Въпреки цялата подготовка, до края на конфликта 111-та бригада на АНО не е задействана и не взима пълноценно участие в бойните действия. В състава на АНО влиза и отряд на чуждестранни муджахидини (около 150 души). Друг отряд (около 30 муджахидини) влиза в състава на 113-та бригада на АНО.

Бригадите на АНО представляват партизански формирования с численост от 800 до 1200 бойци и обикновено включват два батальона, които се подразделят на роти и взводове. Освен това всяка бригада разполага с тренировъчен център, логистична база (включително медицински екипи), подразделения на военна полиция, инженерни части, подразделения за специални операции, както и разузнавателна част, съставена от местни жители.

Въоръжение

Въоръжението на АНО включва леко стрелково оръжие различно производство, до 200 минохвъргачки от различни калибри, около 5 000 мини и 18 броя системи за противовъздушна отбрана, сред които няколко преносими зенитно-ракетни комплекси „Стрела“.

През 1999-2000 г. АНО наброява около 200 души, но впоследствие увеличава състава си и в хода на конфликта през 2001 г. вече разполага с няколко хиляди бойци. АНО не притежава тежко въоръжение, макар че по време на бойните действия успява да плени два (според други източници – три) танка T-55.

Към началото на 2001 г. основните длъжности в АНО заемат Али Ахмети (политически ръководител), Фазли Велиу (вуйчо на Али Ахмети, който отговоря за албанската диаспора), Джезаир Шакири (полеви командир, който отговоря за Куманово-Липковския регион) и Сами Укшини (полеви командир, отговарящ за региона на Тетово).

Очаквайте Част 2.

Източник – www.artofwar.ru

 

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.