Главните поражения на СССР

За 69 години от своето съществуване Съветският съюз преживява, както грандиозни подеми, така и драматични падения, които друга страна не би изпитала и за хилядолетие. В статията ще си припомним за най-болезнените провали на СССР.

Разпадането на СССР през 1991 г.

От ляво на дясно- Президентът на Украйна Леонид Кравчук, Председателят на Върховния Съвет на Беларус Станислав Шушкевич и Президентът на Русия Борис Елцин.

От ляво на дясно- Президентът на Украйна Леонид Кравчук, Председателят на Върховния съвет на Беларус Станислав Шушкевич и Президентът на Русия Борис Елцин.

На 8 декември 1991 г. в ловната правителствена резиденция „Вискули“, която се намира в беларуската част от Беловежката гора, ръководителите на три от съюзните държави подписват споразумение за създаване на Общност на независимите държави. В преамбюла на документа се посочва, „че СССР като субект на международното право и геополитическата реалност прекратява своето съществуване“. Така спира сърцето на великата страна, която само за една година не успя да отпразнува своя юбилей.

Поражението в Студената война

Сривът на цените на петрола, загубата на значителни приходи от продажбата на алкохол във връзка с кампанията за борба с алкохола на правителството и скъпоструващата война в Афганистан довеждат СССР до икономически колапс. Съветското ръководство е принудено да преговаря с американците и да направи сериозни политически отстъпки.
Но дори това не можеше да спаси държавата от нейната кончина. На 25 декември 1991 г. първият и последен президент на СССР (бел.ред. Михаил Горбачов) официално подаде оставка. В същия ден американският президент Джордж Буш-старши излезе с изявление, което сложи край на голямото противопоставяне между Съветския съюз и Съединените щати: „САЩ приветства и подкрепя историческия избор в името на свободата, направен от новите членки на Общността на независимите държави. Въпреки потенциалната възможност от нестабилност и хаос, тези събития определено отговарят на нашите интереси“.

Големият глад

В периода 1932 – 1933 г. в СССР избухва глад, чиито последици са едни от най-катастрофалните в световната история. Според различни оценки загиват между 4 и 7 милиона души. Освен това, този глад ще остане в историята като изкуствено организиран от самата държава.

Точно в тези години се води борбата срещу така нареченото кулачество: най-процъфтяващите стопанства са унищожени, земята, хлябът и добитъкът са конфискувани в полза на държавата, а хората са насилствено включени в колхозите. Лошата реколта от 1932 г. подтиква ръководството на СССР да предприеме изключително крайни мерки: специални въоръжени отряди обхождат селата и насила отнемат хляба до последната троха. Глад избухва в най-„хлебните“ райони- Украйна, Западен Сибир, Поволжието, Казахстан, Южен Урал. Ужасният удар, който е нанесен по селячеството е толкова силен, че то не се възстановява психологически до самия край на СССР.

Пораженията на Червената армия в началния период на Великата отечествена война

В първия месец на войната загубите на Червената армия са толкова големи, че се превръщат в най-грандиозния провал, който претърпява, която и да е армия в световната история. До 10 юли 1941 г. Вермахтът успява да разгроми 28 съветски дивизии, а повече от 72 дивизии понесят над 50% и повече загуба в жива сила и бойна техника. Според експерти общите загуби на Червената армия в първите месеци на войната са в размер на около 850 хиляди души. На окупираната от немците територия се оказват около 23 милиона съветски граждани. За да компенсира тези загуби, и за да осъществи прелом във войната, на Съветския съюз му се налага да заплати прекомерна цена.

Чернобилската авария

Аварията, която се случва на 26 април 1986 г., изостря тежкото състояние на Съветския съюз. Последствията от тази трагедия надминават взрива от атомната бомба в Хирошима. Според различни оценки в резултат на аварията, само сред „ликвидаторите“ (специалисти изпратени от целия Съветски съюз, за да почистят заразения периметър) загиват няколко хиляди души от лъчева болест. Но най-въпиющото в този катаклизъм е отношението на най-висшите държавни служители към собствените си граждани: властите в продължение на няколко дни мълчат за възможните последици от аварията, за да „не предизвикат паника“ сред населението.

Войната в Афганистан

Войната в Афганистан

Участието във вътрешния конфликт в Афганистан е съдбоносно за съдбата на Съветския съюз. Не, съветската армия не загуби нито една битка, но поддържането на ред в тази страна изисква огромни финансови ресурси, което окончателно обезкръвява съветската икономика, която изпитва огромни затруднения след падането на цените на петрола в средата на 80-те години на XX век. Освен това въвеждането на войски в Афганистан значително влошава отношението на световната общност към СССР. В резултат на това в западната цивилизация се изгражда мнение за СССР като „империя на злото“, от която може да се избавиш само чрез жертване на мощта на страната.

Поражението в информационната война

За 69 години съществуване Съветският съюз така и не успя да създаде положителен образ сред гражданите на повечето западни държави. Съветската пропагандна машина работи доста примитивно и е по-скоро проектирана да „промива мозъците“ на своите граждани. СССР така и не успя да убеди повечето от държавите, че именно на него принадлежи решаващата роля в победата над фашизма.

Така в англосаксонския свят всички са уверени, че войната е спечелена от САЩ и Великобритания. Но дори там, където образът на Съветския съюз беше положителен, съветските пропагандисти не съумяха да запазят добра позиция. Така например, Съветският съюз не успя да противопостави нищо на твърдата антикомунистическа (по същество- антисъветска) кампания, която в края на 1940 г. американското правителство разгръща в САЩ и някои европейски страни. В резултат на това просъветските правителства във Франция, Италия и Гърция подават оставка, след като не получават нужната психологическа подкрепа от страна на СССР.

Източник- www.russian7.ru

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.