Германското чудовище – танк «Тигър I»

Английският историк и писател Джеймс Холанд ще разкрие за испанския вестник «ABC» най-горчивата истина за най-добрата, според мнозина, бронирана бойна машина през Втората световна война – танк «Тигър I».

Мануел Виляторо, вестник «ABC»

Мастодонтът с тегло от 57 тона е способен с лекота да направи на пух и прах крехките бронирани машини на съюзниците от разстояние (според информация от редица източници) до три хиляди метра. Това е чудовищен звяр, внушаващ ужас сред Съюзниците, който мнозина историци и днес наричат ​​най-добрия (и най-смъртоносния) танк през Втората световна война.

Panzerkampfwagen VI Ausf E” (техническият термин за обозначаване на знаменития “Тигър I” или “Panzer VI”) е най-известният танк сред представителите на германската бронетехника. И това е напълно оправдано. Дори и легендарна личност като немския танкист Ото Кариус в книгата си „Тигри в калта“ признава следното: „Това е най-добрият от танковете, на които воювах”.

Като цяло цифрите потвърждават тази оценка. Първо, челната броня на „Тигър I“ е с дебелина 100 мм, което го прави практически неуязвим за оръдията на най-разпространените вражески танкове, по-специално съветският Т-34 и американският „Шърман”. Същото може да се каже и за внушителното му оръдие – KwK 36 L/56 калибър 88 мм, което, както е обяснено в отдела за „Тигър I“ на британския Музей на бронетанковата техника (Tank museum), можело да унищожи всяка единица бронетехника „на дистанция от около две хиляди метра”.

Оръдие с калибър 8,8 см е достатъчно добро, за да унищожи всеки един танк, ако се появи в зоната на неговите действия“, добавя Кариус.

Източният фронт, лятото на 1944 г. Взводният командир във 2-ра рота от 502-ри тежък танков батальон лейтенант Кариус обсъжда бойна задача с подчинените си.
Източният фронт, лятото на 1944 г. Взводният командир във 2-ра рота от 502-ри тежък танков батальон лейтенант Кариус обсъжда бойна задача с подчинените си.

Независимо от това според такива авторитетни автори като Джеймс Холанд (историк, писател, участник в прочутото предаване на NAT GEO TV „Мегаструктури от Втората Световна“, през 2018 г. издаде и книгата „Възходът на Германия”) Тигър I е притежавал не само отлични качества, но и цял куп недостатъци, които го превръщали в грамаден колос, чието транспортиране и ремонт представлявало сериозно затруднение.

Ето какво споделя английският историк: „Тигрите са били просто загуба на време. Да, те са били прекрасни бойни машини, но само когато са в изправно състояние и има достатъчно гориво за тях. И едното, и другото обаче не е било толкова лесно да се постигне”. Нещо повече, продължава експертът, ремонтът на този танк представлявал сериозна трудност поради липсата на резервни части, а освен това скоростната кутия на танка се е отличавала с множество дефекти.

Първият контакт

Положителните страни на „Тигър I“ са подробно описани от Ото Кариус в книгата му „Тигри в калта„. И, разбира се, никой не би могъл да ни разкаже по-добре за танка от този германски офицер. През януари 1943 г. той е отзован от фронта и прехвърлен в току-що новосформиран батальон въоръжен първоначално с няколко танкове Panzerkampfwagen VI Ausf E. Впоследствие Ото Кариус става един от най-знаменитите асове сред танкистите на Вермахта.

Според статистиката в списъка на германските танкисти той се нарежда на второ място по броя на унищожените вражески бронемашини със своите 150 танка. Във въпросната класация Ото Кариус е след Курт Книспел и преди най-известния немски танкист Майкъл Витман обясняват издателите на книгата „Тигри в калта”. По-голямата част от унищожените от него вражески танкове са от периода точно когато воюва в състава на 502-ри тежък танков батальон с танк „Тигър I“.

1943 г. Картечен разчет отдъхва край тежък танк Pz.Kpfw. VI Ausf. E«Тигър» по време на Курската битка. Танкът е към 102-ри тежък танков батальон от 2-ра СС дивизия „Дас Райх“.
1943 г. Картечен разчет отдъхва край тежък танк Pz.Kpfw. VI Ausf. E«Тигър» по време на Курската битка. Танкът е към 102-ри тежък танков батальон от 2-ра СС дивизия „Дас Райх“.

Когато Кариус (той е един от първите танкисти, които усвояват «Panzerkampfwagen VI Ausf E») е запознат със съществуването на митичните танкове «Тигър I», ситуацията за Германия се развива по-лошо от всякога. Още в самото начало на операция „Барбароса” германците се сблъскват с бронирана бойна машина, която е непобедима.

С прекрасната си бронезащита, идеална компоновка и великолепно дългостволно оръдие калибър 7,62 см танкът Т-34 предизвикваше страх сред всички. До самия край на войната танкът Т-34 беше заплаха за всеки един германски танк. Въпросът е какво бихме могли да направим с тези страшилища, които руснаците хвърляха срещу нас в огромни количества? […] Ако имахме късмет, можехме да пленим Т-34 стига да улучим пръстена около куполата, тъй като по този начин блокирахме неговото движение”, заключава прочутият танкист. Именно, за да се справи със съветските „тридесет и четворки” е замислен танкът «Тигър I».

След като Кариус вижда за първи път «Тигъра», той е леко разочарован. Първо, заради тоталното отсъствие на естетика. И второ, защото германските инженери не са съобразили да направят челната броня наклонена, така както е при руските танкове (по този начин снарядите отскочали от бронята).

Външният му вид беше напълно непривлекателен и неприятен: изглеждаше груб, почти всичките му повърхности бяха строго вертикални и единствено фронталният броневи лист беше леко наклонен. Единствено по-дебелата броня компенсираше липсата на заоблени форми” – добавя Кариус в книгата си. На пръв поглед танкът изглежда като някаква бавно движеща се грамада, която представлява огромна мишена за противниковите снаряди.

Неуязвими

Въпреки това Кариус веднага забелязва и предимствата на бронираната бойна машина. В качеството си на командир на танк той се убеждава, че въпреки внушителните си тегло от 57 тона, машината може да маневрира сравнително бързо. „Буквално с два пръста можеше да стартираме двигателя с мощност 700 к. с., да накараме да потегли този 60-тонен гигант и да се движим със скорост 45 километра в час по шосе или 20 километра в час по безпътица”, разказва танкистът в мемоарите си.

Друго преимущество е, че оръдието се отличава с висока точност благодарение на факта, че куполата се върти с помощта на хидравлично задвижване. – „Краката на танкиста се намираха на специален подвижен педал: когато натиснете педала с върха на краката си напред, куполата се завъртваше надясно, ако натиснете с краката назад, куполата се обръщаше наляво. […]По този начин на опитния танкист не се налагаше ръчно да насочва оръдието”, посочва Кариус.

Още едно важно предимство на „Тигър I“ е, че въпреки отсъствието на наклонено разположена броня, нейната дебелина е била достатъчна, за да издържи ударите на снарядите на повечето противникови танкове. Това посочват и историците Том Йенц и Хилари Дойл в книгата си „Страшният Тигър I”: „100-милиметровата броня защитаваща предната част на танка и 60-милиметровите странични броневи плочи го правят почти неуязвим за повечето противотанкови оръдия. : съветските с калибър 76 мм и американските с калибър 75 мм”.

Съгласно таблиците на пробивните способности, които се съставят от немските инженери, по време на сражение танк «Шърман A2» (една от най-разпространените модификации по време на ВСВ) би могъл да пробие челната бронева плоча на този немски гигант, само ако е на разстояние от буквално „0 метра“ от него.

Същото би се случило и с танковете „Кромуел” (широко използвани от Великобритания), които според изчисленията на същите тези германски учени, за да пробият челната броня на този ужасен „Тигър I” трябвало да прибегнат до изстрел от упор.

Английските танкове „Файърфлай” (Sherman Firefly – подобрени модификации на „Шърман” с 17-фунтово оръдие) биха се справили по-добре с тази задача. Разбира се, 17-фунтовите оръдия стрелящи с бронебойни снаряди APCBC (Бел.ред. Бронебоен снаряд с притъпен връх и балистичен накрайник) в повечето случаи биха могли да пробият челната броня на „Тигър I”, отбелязват германските изследователи в доклада си от април 1944 г. По ирония на съдбата в навечерието на Деня „Д” съюзниците разполагали с едва 109 танкове „Файърфлай”.

Юли-август 1943 г., Курската дъга. На преден план вдясно се вижда димящ Т-34, в дъното в левия край на снимката немски Pz.Kpfw. VI «Тигър», в далечината се забелязва още една  „трийсет и четворка”.
Юли-август 1943 г. Курската дъга. На преден план вдясно се вижда димящ Т-34, в дъното в левия край на снимката немски Pz.Kpfw. VI «Тигър», в далечината се забелязва още една „трийсет и четворка”.

В процеса на своята дейност при написването на книгата историците Йенц и Дойл установяват, че американските танкове „Шърман“ с 76-мм оръдие и съветските танкове Т-34/85 (Модернизирана версия на Т-34 с по-мощно оръдие) са в състояние да неутрализират «Тигър I», но само на къса дистанция.

Техните изводи се основават на споменатата таблица за пробивна способност съставена от германските учени. Според заключенията им от 500 метра разстояние танковете T-34/85 представляват заплаха за «Тигър I», ако снарядът уцели куполата, от 200 метра при попадение в дулото и от 100 метра при точен прицел в челния бронелист на механик-водача. Същевременно танковете «Шърман А4» (модификацията с 76-мм оръдие M1A1) биха могли да причинят вреда на този исполин само в случай, че са на разстояние не по-малко от 700 метра. При което дистанцията значително се увеличава, ако изстрелът е произведен в страничната част на «Тигър I».

И смъртоносни

Танковите сражения не са били такива, каквито днес сме свикнали да наблюдаваме във филмите. По правило бронираните бойни машини откривали противника си на разстояние най-малко един километър и половина, т.е. преди всеки от тях да успее да предприеме каквато и да е маневра. Това дава явно предимущество на немците, които са имали възможност първи да произведат няколко изстрела по по-слабо защитените (макар и по-бързи) бойни машини на врага преди те да успеят да се доближат до необходимата дистанция за изстрел. И въпреки че в много филми упорито ни показват танкови битки на много малки участъци, всъщност реалността е била различна.

В действителност на малка дистанция подобни танкови сражения биха били, според статистиката, смъртоносни за американските танкове.

Историкът Браян Перет, автор на няколко книги на военно историческа тематика, твърди, че танковете „Тигър I“ могат да унищожат американските „Шърмани” от разстояние до три хиляди метра (разбира се, при определени условия). От своя страна, авторите на книгата „Страшният Тигър I” също споделят мнението, че „Тигър I“ би могъл да пръсне на парчета броневите плочи на повечето «Шърмани» на разстояние от 2100 до 3500 метра, в зависимост от това дали попадението е челно, странично или от задната страна. По отношение на британските танкове («Кромуел» и «Чърчил») цифрите са сходни. Всъщност същото се отнася и за съветските Т-34.

«ABC»: Наистина ли танковете «Тигър I» са били толкова смъртоносно ефективни?

Джеймс Холанд: Немските инженери са си прахосали времето с «Тигрите». Разбира се, ако бях част от съюзническите армии и пред мен се изпречеше танк «Тигър», вероятно щях доста да се изплаша. «Тигърът» е може би най-прочутата бойна бронирана машина през Втората световна война. Но въпреки това са произведени само 1 347 броя от нея.

Танкът «Тигър I» е бил отлично оръжие, когато е функционирал нормално и когато е имало достатъчно гориво, за да бъде зареден. Само че това не е било никак лесно да се постигне. Проблемът е в това, че германците са създали тези машини за водене на бой, но без да предвидят необходимите средства за поддръжка и за съответното техническо обслужване.

– Какви са били основните проблеми?

– Всичко по отношение на «Тигрите» е било свързано със затруднения. Един от проблемите е, че те не можели да се вместят в железопътните вагони поради огромните си размери, поради което е било невъзможно да бъдат транспортирани из континентална Европа по обичайния начин. Единственият начин за транспортирането им е било да се заменят широките им гъсеници с по-тесни. Впоследствие, когато вече са стигнали до местоназначението си, на танковете отново се монтирали стандартните гъсеници.

Освен това тяхната шестстепенна скоростна кутия е базирана на хидравлична система, която е разработена от Фердинанд Порше. Повече от 50% от неизправностите, с които се сблъскват танковете «Тигър I» по време на Втората световна война са свързани именно със скоростната кутия. Това означава, че проблемите по отношение на ремонта на танковете често са били просто неразрешими.

Тунис, 1943 г. Ремонтчици от 501-ви тежък танков батальон на Вермахта подменят двигателя «Майбах» HL210 на танк «Тигър» №141 (Pz.Kpfw. VI Ausf. E).
Тунис, 1943 г. Ремонтчици от 501-ви тежък танков батальон на Вермахта подменят двигателя «Майбах» HL210 на танк «Тигър» №141 (Pz.Kpfw. VI Ausf. E).
– Искате да кажете, че немците не са били в състояние да ги отремонтират?

– Точно така. Например, когато съюзническите танкове се повреждали, те били поправяни веднага. Докато, ако танк «Тигър I» получи техническа повреда, той си оставал неизправен. И това при условие, че Съюзниците разполагали с 49 хиляди танка «Шърман», а немците едва с 1 347 «Тигри».

– Коя неизправност на «Тигър I» е оказвала най-голямо влияние?

– Дизайнът. Основен приоритет на немските инженери е мощното оръдие. Второ, това е дебелата броня. Проблемът е, че за мощно оръдие се изисква голям купол. Колкото по-голям е куполът, толкова по-мощно е трябвало да бъде шасито. Но колкото по-масивно е шасито, толкова повече тежи танкът. И колкото повече тежи танка, толкова по-мощен двигател и повече гориво е било необходимо.

Смешно е, че германците създават такъв боен танк по времето, когато най-дефицитният ресурс в Германия е нефтът.

Същевременно приоритет номер едно за британците е танковете да функционират. Да не се повреждат. И второ, поддръжката и ремонтът им да е лесноосъществим. Танкът «Тигър» внушавал ужас сред войниците, но само когато е бил в изправност. Докато танковете на Съюзниците практически винаги са били в добро състояние.

– Това означава, че гигантските немски танкове не са били толкова ефективни от сегашна гледна точка?

– Трябва да се има предвид, че през Втората световна война не са били необходими огромни танкове, а добри противотанкови оръдия.

Ще ви дам един пример. Танковете са били много ефективно средство през 1939 и 1940 г., тъй като позволявали бързо и лесно придвижване. Именно тези качества са силната страна на немската армия: бързата маневреност. На 15 май 1940 г. германците разбиват на пух и прах 1-ва френска танкова дивизия. Тя е била гордостта на френската армия. Била е въоръжена с големи и мощни танкове, чиито характеристики превъзхождали тези на немските танкове.

Въпросът е как тогава германците са успели да я разгромят. Много просто: малки бронеавтомобили се приближавали до френските танкове. Спирали се пред тях и предприемали кратък обстрел на френските позиции, след което бързо се отдалечавали. Френските танкове се разгръщали и започвали да преследват немските бронирани машини. След това се натъквали на замаскирана част с противотанкови оръдия, които бързо и акуратно унищожавали френските танкове. Сутринта на 15 май французите разполагали със 176 танка. До края на деня техният брой намалява на 36 броя, а на следващия ден остават с около 15 танка.

Недостатъци на «Тигър I» според немските танкисти

Холанд не е единственият, който е на мнение, че «Тигър I», макар и смъртоносен, се е отличавал с множество недостатъци в техническо отношение. Както обяснява в мемоарите си Кариус, един от основните проблеми на този танк са акумулаторите: „Грижата за акумулаторната батерията беше жизненоважна, особено през зимния период. Налагаше се да държим батериите постоянно заредени и затова практически не изключвахме двигателя, в случай че танковете бяха разположени като неподвижни огневи точки. В противен случай стартерът не можеше да включи главния двигател. Ако това се случеше, тогава двама от членовете на екипажа излизаха от танка и стартираха двигателя с помощта на специален инерционен механизъм, подобен на тези при старите самолети, само че при нас беше разположен в задната част на танка”. (Бел.ред. Става дума за инерционен стартер „Schwungmasse“)

Кариус споменава и за още един важен недостатък на „Тигър I“. Става дума за същото, което отбеляза и Холанд в интервюто няколко реда по-горе. Немският танков ас си спомня, че „трябваше да сменяме гъсеничните вериги на танковете «Тигър» с други по-тесни, тъй като стандартните вериги стърчаха извън широчината на вагоните и можеше да закачат насрещно движещите се влакове”.

В резултат немците се принуждават да произвеждат специални вагони за транспортирането на тези мастодонти из Европа. Възникват и други проблеми с движението им от едно място на друго. Гигантското им тегло предизвиква основателни страхове от повреждане на мостовете, по които преминава влаковият ешелон. „За да се избегне риска от срутване на мостовете, най-малко четири товарни вагона трябваше да превозват два танка «Тигър»”, добавя Кариус.

31.12.1943 г. Житомирска област, СССР. Немски танк «Тигър» (Pz.Kpfw. VI) с бордови № 323 от 509-ти тежък танков батальон, след като е срутил мост.

Докладите, съставени от германски офицери веднага след първите сражения с участието на «Тигър I» в СССР, също потвърждават за появата на технически проблеми при експлоатацията на тези танкове.

Така на 29 януари 1943 г. инспектори в 502-ри тежък танков батальон информират висшестоящите органи от немската армия, че през последните дни „един Панцер VI е изоставен поради неизправност в трансмисията” след пробег на танка от 65 километра. Подобен случай се случва и на следващия ден след доклада с друг танк след само 48 километра собствен ход. Докладът завършва със следното заключение: „Като цяло преобладаващото мнение в бойните части е, че танковете «Тигър» притежават сериозен потенциал. Но танкистите не проумяват как такъв изцяло нов танк може да има толкова много недостатъци и слабости”.

В същия документ са посочени и проблемите, причинени от размера на тези бойни машини по време на транспортирането им с влак: „В резултат на постоянните предислоцирания интензивно се експлоатира ходовата част и двигателят, освен това ремонтчиците не разполагат с необходимото време, за да се осигури предвиденото техническо обслужване на материалната част, което причинява значителни щети, тъй като «Тигрите» се оказват неизправни точно когато са необходими”.

Огромното тегло на тези танкове причинява щети и на използваните буксирни средства. „Почти невъзможно е да се изтегли «Тигър I» по пресечена месност, освен ако не се използват три или четири влекача едновременно”, обяснява началникът на подвижната ремонтна работилница в докладна записка от 29 януари. В допълнение, буксирните средства са напълно негодни след тегленето на този гигант.

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.