Германия загуби войната през есента на 1941 г.

Ирационалността при вземането на решения, болезнената самоувереност и лошият избор на съюзници – това са причините за поражението на Германия във Втората световна война смята Бернд Вегнер, професор в университета “Хелмут Шмит” на Бундесвера в Хамбург, експерт по история на военните операции през Втората световна война.

Професор Берд Вегнер
Професор Берд Вегнер
– Възможно ли е една държава, дори с подкрепата на своите съюзници, да спечели световна война?

– Ако имате предвид Третия райх, не мисля, че той е имал каквато и да е възможност да спечели изцяло Световната война.

– Когато казвате „изцяло“, това означава ли, че успехите в определени региони: в Европа, в Северна Африка, в Близкия Изток – са били възможни?

– Да. Германия е имала възможността да постигне победи на конкретни театри на военните действия и по този начин да реализира оперативен успех. Трябва веднага да поясня, че в Германия под израза „успех на оперативно равнище“ се разбира това, което в Русия наричат „успех на стратегическо равнище“, т.е. положителен развой в крупни военни операции.

В Германия, когато се говори за „успех на стратегическо равнище“ се има предвид съчетанието между политически, икономически и военни успехи. Чудесен пример за оперативен успех е Франция. Победата над Франция е истински военен триумф. Но това не означава, че войната е спечелена. Шарл дьо Гол разбира това много добре и затова през лятото на 1940 г. заявява: „Франция загуби битката, но не и войната”. От своя страна, Германия печели военната кампания, но губи войната.

Анализирайки цялостно сложността на протичащите процеси, съм уверен, че Германия не е имала шанс да спечели войната. Тоталната война не може да бъде спечелена само на театъра на военните действия. Тоталната война е конфликт, в който е въвлечен цялата страна, цялото общество. Военният компонент е само част от тази война. Индустрията, икономиката, пропагандата, политиката са нейните други съставни части. Именно в тези сфери Германия бе обречена на провал, тъй като не можеше да води продължителна комплексна война.

– И все пак в кои точно от гореизброените сфери на Германия не ѝ достигат ресурси, за да води тотална война?

– Основната причина, поради която Германия загуби войната несъмнено са съюзниците. Естествено, на първо място трябва да поставим Съветския съюз – винаги съм се придържал към гледната точка, че войната е спечелена основно от СССР. За съжаление, през Студената война този факт беше заличен от историографията.

Разбира се, войната беше спечелена от Съюзниците включително и поради факта, че Третият Райх изпитва затруднения заради редица структурни недостатъци. Германия не разполага със стабилна стратегическа военно-политическа концепция за водене на война. Звучи неочаквано, но Германия води голяма част от войната в импровизационен режим.

Германия не е била в състояние да създаде стабилни и устойчиви съюзи, тя не възприема своите съюзници като равноправни партньори. И на последно място, липсва рационалност при вземането на решения. В хитлеристка Германия външнополитическите решения са взимани безсистемно.

Например обявяването на война на САЩ е еднолично решение на Хитлер. Планът «Барбароса», както и планът «Блау» (немското настъпление от 1942 г. към Кавказ) не са били системно подготвени. В една или друга степен те са създадени от Хитлер на интуитивно ниво, а щабовете са изправени пред необходимостта от последващо утвърждаване на тези планове.

Друг структурен дефицит е нацистката идеология. Точно тази идеология не позволи на Германия да сключи предсрочен мир и именно тази идеология подтикна германците към систематично подценяване на противника, особено това се отнася за Съветския съюз, както и към надценяване на собствените сили до 1943 година.

– Но Германия редовно постига успехи на определени театри на военните действия. Нима немците не са били в състояние да се възползват от тези успехи?

– Победите са много опасно нещо. Победите заблуждават. Те изкушават да повярвате в илюзията, че успехът е предопределен. Това особено се отнася за германското военно ръководство. Немският генералитет е бил обсебен от протърканата идея за решаващата битка, която води началото си от немската военна традиция. Генералите са били убедени, че войната се печели чрез решаваща битка, след което следва заемане на столицата на противника и победата е налице.

Тоест те са считали, че всичко ще бъде, както по време на френско-пруската война и битката при Седан (Бел.ред. Генерално сражение по време на Френско-пруската война. На 1 септември 1870 г. основните сили на френската армия са разгромени, а Наполеон III е пленен. Това определя и изхода от войната).

Между другото, Хитлер принадлежи към малцинство, което не споделя тази илюзия. Неговите възгледи за войната са били по-съвременни от тези на повечето от неговите генерали. Като цяло обаче тези възгледи водят до това, че германските генерали надценяват своите възможности. И това важи особено много след победата над Франция през лятото на 1940 година. Само за шест седмици френската армия, която се смяташе за най-мощната в света, поне сред сухопътните армии, беше поставена на колене. Кой би могъл да спре Вермахта? Нацистите си въобразяват, че са всесилни и с тази концепция започват да планират войната срещу СССР – противник, когото са считали за значително по-слаб от Франция.

Трябва да е ясно, че до пролетта на 1941 г. блиц победите са само оперативни победи. Те са постигнати благодарение на факта, че германската армия използва по-успешно такива съвременни аспекти при воденето на война като мобилност, внезапност, превъзходство в огневата мощ. Войната срещу Съветския съюз обаче е била съвсем различна. За да води тази война, немската промишленост се е налагало отново да подготвя армията за настъпление.

Нужно е да се разбере, че в Третия райх е имало много тясна връзка между военната промишленост и армейското планиране. И тук се сблъскваме с най-важния фактор – дефицита на човешки ресурси. Германия изпитва остра нужда от работници.

До 1 май 1941 г. Германия е планирала да има на разположение 180 напълно окомплектовани дивизии. Първо обаче е трябвало да се произведе нужното въоръжение и боеприпаси за тази армия. Ето защо през лятото на 1940 г. се лансира идеята за военно-промишлен блицкриг. В резултат част от армията е демобилизирана. Тези войници се завръщат по родните си места и постъпват в заводите, където започват да произвеждат оръжия, които след това самите те трябва да използват през 1941 година.

Идеологически за Третия райх това е бил отличен ход, тъй като демонстрира единството между фронта и тила, между работника и войника. Въпреки това този първи стратегически планиран германски блицкриг е бил много рискован. В края на краищата е било необходимо предварително да се съставят планове и да се изчисли всичко. Колко време ще продължи кампанията? Предполагало се е, че максимум шест месеца. Колко оръжия и боеприпаси са необходими за всички родове войски? Колко гориво? Колко войници? Колко муниции ще бъдат изразходвани? Каква част от въоръжението ще бъде повредено? Каква ще е числеността на убитите и ранени военнослужещи?

– И колкото по-далеч е хоризонта на планиране, толкова по-голямо е отклонението от реалността.

– Именно. В същото време резултатите от военната кампания срещу Франция са използвани като основа за тези изчисления. Когато към есента на 1941 г. стратегическият блицкриг се проваля, това означавало стратегическа катастрофа.

Преломът край Москва през есента на 1941 г. не е просто оперативно поражение на Вермахта. Много по-лошо е това, което става ясно: германската военна концепция се е лишила от своя фундамент. Загубите се оказват много по-големи от очакваното. Потреблението на суровини, амортизацията на въоръжението, обемът на използваните боеприпаси също са много по-високи от планираните. А Германия не е имала възможност да компенсира загубите. В резултат в края на 1941 г. войната вече е била практически загубена: единствената налична стратегия за войната се проваля, а Германия не е разполагала с резервен план.

– Нека се върнем към битката при Москва. През есента на 1941 г. германските войски са на крачка от Москва, а в града започва паника. Можем да предположим, че ако зимата не беше толкова студена или снабдяването на Вермахта беше малко по-добро, то германските войски биха имали възможността да завладеят съветската столица. Щеше ли да бъде спечелена войната в този случай? В крайна сметка, ако това се беше случило, с голяма вероятност може да се каже, че съветското правителство щеше да бъде свалено или да реши да капитулира.

– Очевидно при малко по-успешно стечение на обстоятелствата немската армия можеше да влезе в Москва. Когато казвам, че Третият райх не може да спечели войната като цяло, нямам предвид, че Германия не е била в състояние да постигне успех във военната кампания срещу СССР. Съветският съюз едва оцелява след германското нападение. През 1941 и 1942 г. СССР е на ръба на краха. Но дори и победа над СССР, дори рухване на централизираното ръководство няма да означава край на войната в Русия.

Струва ми се много по-вероятно, че бойните действия на окупираната територия щяха да продължат в децентрализирана форма. Значителна част от германските войски щеше да се наложи да останат в Русия. Освен това дори и в този случай Германия не би могла толкова успешно да оползотвори ресурсите на СССР, както това се е планирало.

Като цяло икономическите ползи от окупацията на СССР се оказали значително по-ниски от германските очаквания. Това означава, че Германия, както вече казах, е можела да постигне успех на съветския военен плацдарм, но това не би предопределило изхода на войната – войната със западните съюзници продължава. И макар да твърдя, че СССР е държавата, която смаза Германия, не трябва да забравяме, че САЩ са най-добрата гаранция за невъзможността за глобална победа на Германия. Ако Германия беше победила СССР, войната нямаше да свърши. И атомната бомба можеше да се стовари върху Берлин.

– Доколко очевидна е била неизбежността на поражението на Германия за немските генерали през есента на 1941 г.?

– Въпреки загубите генералите съхранявали оптимизъм, те предполагали, че войната ще стане по-сложна. По това време много малко хора в Германия осъзнавали колко неблагоприятна е действителността. Може би Хитлер е имал ясна представа за реалността, тъй като той, в сравнение със своите генерали, най-добре е разбирал тоталният характер на войната. Допускам, че на границата между 1941 и 1942 г. той започва да осъзнава, че няма шанс да спечели войната. Разбира се, налага му се да излъчва оптимизъм. Хитлер дори се е надявал, че военната кампания от 1942 г. ще му позволи да завладее ресурсите необходими за водене на една дълга война и да измени ситуацията.

Разберете, Германия е била принудена – ако иска да продължи войната – възможно най-бързо да сложи ръка на колкото се може повече ресурси, за да бъде в състояние да се противопостави на съюзниците.

Ето защо във войните, които води Хитлер икономическите цели винаги играят първостепенна роля. Това е част от неговото разбиране за водене на войната. В кампанията от 1942 г. – насочването му към кавказкия нефт и към Сталинград – икономическите цели са абсолютно доминиращи. Без завладяването на ресурси, най-вече кавказкия нефт, е било невъзможно да се води продължителна война.

Липсата на гориво за армията означава, че Хитлер не е в състояние да води маневрена война на огромни пространства на сушата. Отсъствието на гориво означава, че е невъзможно да се извършват и морски и въздушни операции. Този факт трудно намира разбиране сред военните. След войната Халдер пише с изумителна откровеност, че „завладяването на нефтените полета е било несвойствена за армията задача”. Тоест тук отново става дума за прословутата стара военна традиция: необходимо е да се победи вражеската армия, да се превземе столицата и след това да организираме парад в него. А да се воюва за рафинерия е някак си непривично. Но за Хитлер това е било повече от очевидно. Става дума за конфликт между старото и новото мислене за водене на война.

– Как стана така, че Германия, на чиято страна бяха достатъчен брой съюзници, преди всичко имам предвид европейските диктатури, беше принудена да води война почти сама и освен това остана без жизненоважни ресурси, с изключение на може би румънския нефт?

– По време на войната Третият райх така и не успява да изгради работеща система от съюзници. Има две причини за това. Първо, за националсоциалистите истински военен съюз с която и да е страна е невъзможен. В крайна сметка военният съюз предполага съществуването на повече или по-малко равностойни партньори. В националсоциалистическата представа не съществува равноправие между страните. Съюзниците се възприемат единствено като народи спомоществователи, които са призвани да ускорят победата на националсоциализма. За известно време Мусолини се възприема като равноправен партньор – но по-скоро Мусолини като личност, а не Италия като страна.

Вторият проблем е липсата на стратегическо планиране при избора на съюзници. Германия не планира да води продължителна война, съответно и при избора на съюзници способността на тези държаави да водят продължителна война не е взета под внимание. Всички съюзници на Германия – с изключение на СССР – са били по-бедни на ресурси от самата Германия. Вземете Япония – това е катастрофа! Финландия, Италия – самите те се нуждаят от индустриална подкрепа от страна на Германия. Единствената страна, която действително е била стабилна по отношение на ресурсите и промишления потенциал е Съветският съюз, а в крайна сметка Германия атакува именно него.

Между Германия и нейните съюзници липсват общи планове, както и общи цели по отношение на войната. Япония води война със Съединените щати, но не смята за задължение да атакува Съветския съюз. Италия също не смята СССР за свой основен противник. Румъния и Унгария – и двете държави съюзници на Германия – се възприемали взаимно като противници! Такъв съюз е можел да издържи само докато Германия е силна и армията ѝ удържа победи. Докато западните съюзници имали обща цел: победата над Хитлер. От тази гледна точка съветският термин «антихитлеристка коалиция» е съвършено верен – той обозначава именно тази цел, която обединява съюзниците.

Американски пропаганден плакат от времето на Втората световна война: "Обединени ние сме силни! Обединени ние ще победим!"
Американски пропаганден плакат от времето на Втората световна война: „Обединени ние сме силни! Обединени ние ще победим!
– Да се върнем към практическата страна при воденето на бойни действия. Вие вече засегнахте темата за повишената амортизация на немската техника в руската кампания. Доколко ефективна е била системата на снабдяване на германската армия?

– Германската армия има два големи недостатъка по отношение на материалната страна на военните действия. Първо, немското въоръжение е изключително сложно и често не е адаптирано за конкретния театър на военните действия. Въоръжението на германската дивизия включва немски, чешки, френски, холандски и други видове образци на военната техника. Цялата тази техника изисква милиони различни уникални резервни части. Техниката и оръжието са били твърде сложни и трудни за използване в условията на руската зима или руската безпътица. Ръководството на Вермахта изобщо не е предполагало, че е възможно да воюва през зимата. А Червената армия многократно демонстрира как се воюва в условията на руския мраз. В много отношения въоръжението на Червената армия е било по-добро.

Град Пилзен, Протекторат Бохемия и Моравия. Завод на "Шкода" за производство на САУ "Ягдпанцер 38".
Град Пилзен, Протекторат Бохемия и Моравия. Завод на „Шкода“ за производство на САУ „Ягдпанцер 38“.

Втората слабост на Вермахта е традиционното за немската военна традиция подценяване на ролята на снабдяването и логистиката. Талантливите и амбициозни офицери от германския Генерален щаб се стремят да участват в оперативното планиране, но не и в управлението на логистичните процеси на армията. На логистични длъжности са поставяни по-слабо подготвени, второкласни и третокласни офицери. Логистичните длъжности се възприемат като задължение: някой трябва да се занимава с това, но с рицарски кръстове никой няма да те награди. Хитлер също не разбира напълно ролята на логистиката. А това е огромна грешка. Например в американската армия всичко е обратно: дейността на логистичните органи са ключови.

Немската промишленост не винаги реагира гъвкаво на променящите се изисквания към техниката. Освен това често поради липса на време и ресурси, техниката постъпва на фронта без нужното тестване. Разбира се, и Червената армия е имала същия проблем – танкове постъпват в армията директно от заводския цех. Въпреки това превъзходството на СССР над Германия по отношение на хора, ресурси, обеми на производството е значително, ето защо цената на грешката на съветското ръководство е по-ниска от тази на германското и не винаги има катастрофални последствия. От 1941 г. производството на съюзниците на основните видове техника превишава аналогичното производство на Германия средно от три до четири пъти. Тази огромна разлика е било невъзможно да бъде компенсирана с никакви оперативни успехи.

– Между другото, германските военни планове не се ли характеризират с това, че немските генерали винаги са планирали операциите на границата на своите възможности, като всеки път изхождат от това, че резултатът от операциите ще бъде максимално изгоден за Вермахта?

– Това е още един структурен дефицит на Третия райх – това, което аз наричам «табуизация на пораженчеството». Германските генерали по всякакъв начин избягват самата мисъл за вероятност за негативен изход от операцията и не създават планове за подобни случаи. Ако един генерал е искал да запази своето влияние, той е трябвало да планира положителен вариант на бъдещите операции.

Разбира се, офицерът трябва да бъде оптимист. Но оптимизмът не бива да бъде безразсъден. А сред нацисткото ръководство дори реализмът попада под подозрение. В резултат на това щабните офицери, които планират военните операции винаги дават оптимистична прогноза, дори когато са осъзнавали, че операцията не е била подготвена достатъчно добре и че може да завърши с провал. Ръководството е създавало илюзии, с които замества реалността.

Ясно се вижда, че започвайки от 1941 г. при планирането на военните операции се предполага най-добрият възможен сценарий за развитие на ситуацията. Само че военното планиране изисква изработването и на най-неблагоприятен вариант. Спомням си, че когато работех в Лондон с британски архив с изненада открих, че Чърчил е искал от щабните офицери варианти в случай на загубване на битката при Ел Аламейн. Невъзможно е да си представим, че Хитлер ще поиска от немския Генерален щаб разискването на различни варианти за определена военна операция. Самата мисъл за това, че някоя битка може да бъде загубена е обявена за табу. В този смисъл процесът на вземане на решения в Германия е бил напълно нерационален.

Източник – www.expert.ru

No Responses

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.