Германия е на прага на нова политическа ера

Кеворк Мирзаян, специален кореспондент на списание „Експерт“. Доцент по Политически науки във Финансовия университет към Правителството на Руската Федерация. 24.11.2017 г.

Край на ерата Меркел. Именно с това становище в заглавията излизат днес европейските вестници. Причината за скептицизма стана немислимото- политическата нестабилност в Германия.

Австрийският пример

„Ако в Италия сега на власт е вече 65-тото правителство от края на Втората световна война, то в Германия (става дума за Западна Германия до нейното обединение през 1990 г. и за единната Федерална република Германия след 1990 г.) за последните 70 години са управлявали само 8 канцлера. От изборите до формирането на управляваща коалиция са необходими от 4 до 6 седмици- пише европейското издание на вашингтонския „The Politico“. – Но не и този път“.

Кристиан Линднер

Този път почти двумесечният преговорен процес по създаването на „Ямайка“ (коалиция от „черните“ ХДС/ХСС- Християндемократически съюз и Християнсоциалният съюз, „жълтите“ Свободни демократи и Зелените) завърши с фиаско, възвестител на което стана лидерът на „жълтите“ Кристиан Линднер. Той обяви, че не са успели да постигнат компромис между политическите програми на трите партии, след което оттегли партията си от преговорния процес.

И не става въпрос за един „препъникамък“- страните не се договориха по повече от 200 въпроса. Сред тях са квотите за мигрантите, съдбата на „данък солидарност“ (който се събира в Западна Германия за повишаване на икономическото равнище на Източна Германия), употребата на въглища в енергийния сектор и др. И ако Зелените са готови да направят отстъпки, то Свободните демократи не са.

„Те (ХДС/ХСС) смятаха, че ние ще бъдем с тях във всякакви обстоятелства, а с нас това вече не минава“- откровено заяви един от преговарящите от Свободните демократи Фолкер Уисинг. В резултат „след седмици на преговори получихме документ изпълнен с безкрайни противоречия, отворени въпроси и конфликти на интереси“- отбеляза Кристиан Линднер. Което, като цяло и го вдъхнови да се откаже от мечтите си за „Ямайка“. Според политика „е по-добре да не управляваме, отколкото да управляваме неправилно“.

Някои поддръжници на Меркел обвиняват Свободните демократи в нарцисизъм, но Линднер може да бъде разбран: партията влезе в Бундестага и взе 80 мандата, не за да измени на програмата си и да загуби избирателите си. Както това направиха ХДС/ХСС и социалистите, които в рамките на миналата Голяма коалиция твърде много смесиха лявото и дясното, след което се изместиха към центъра и съответно загубиха от своя традиционен десен и ляв електорат.

Джем Йоздемир Снимка- guncel.de

В този смисъл „в последно време Линднер много често поглеждаше в посока Австрия“- забеляза лидерът на Зелените Джем Йоздемир. Австрийският канцлер Себастиан Курц оглави правителството само защото успя да консолидира нарастващия десен електорат под знамената си. А Линднер, очевидно, иска да последва стъпките му.

Прехвърляне на отговорност

Експертите, разбира се, не изключват, че в крайна сметка Линднер може да се откаже от австрийския път, но това е малко вероятно. Затова сега се обсъжда какво ще направи  госпожа Канцлерката.

Разбира се, най-добрият вариант за Меркел би било възраждането на Голямата коалиция със социалистите. Тя дори изрази готовност за съответните преговори. Въпреки това, след извънредно заседание на ръководството на Германската социалдемократическа партия, лидерът на партията Мартин Шулц заяви, че Голямата коалиция не е възможна. Както правилно отбелязват някои политолози, социалистите не искат да попаднат под „проклятието на Меркел“ и сътрудничейки си с нея да загубят леви гласове.

Друг вариант би могъл да бъде само коалиция със Зелените, което ще резултира в 313 мандата от 355 необходими за формирането на мнозинство. Украинската традиция на покупка на депутати от други партии в Бундестага липсва (какво да се прави, изостанала страна!), но никой не забранява създаването на правителство на малцинството. Наистина, това би означавало, че за придвижването на всеки важен и противоречив законопроект Меркел ще трябва да си гарантира ситуационна подкрепа от поне още една партия.

Но, тъй като в настоящите бурни времена такива проблеми се очаква да бъдат много, целият политически процес в Германия има опасност да се трансформира в постоянни задкулисни машинации. Което в лошия случай ще доведе до окастряне на най-важните законопроекти, а в най-лошия – до невъзможността да се приемат (доколкото партиите не са готови да загубят подкрепата на електората). Ето защо бундесканцлерката отхвърли този вариант и заяви, че ще предпочете друг вариант – предсрочни избори.

Съгласно закона за формирането на правителство са определени три месеца от момента на приключване на изборите, в момента на Меркел и компания им остават още почти два месеца. Но едва ли процесът ще се протака толкова много. В Германия са налице много вътрешнополитически и (доколкото Германия е лидер на ЕС) външнополитически проблеми, които изискват незабавни решения. Ето защо, ако страните не успеят спешно да постигнат компромис, новите избори ще бъдат обявени или от президента Щайнмайер (има такова право), или ще бъдат инициирани от самата Меркел чрез серия от процедурни хватки в парламента.

Франк-Валтер Щайнмайер

Разбира се, към идеята за предсрочни избори Щайнмайер не се отнася положително. „Не бива да се прехвърля отговорността към избирателите“- изрази мнение германският президент и помоли политическите партии да се опитат още веднъж да постигнат компромис. По-специално, той вече призова за „по-голяма гъвкавост“ в процеса на формиране на коалиция. А някои вече видяха в този призив на социалдемократа (когото Меркел изпрати в президентството, което се смята за политическо пенсиониране) обръщение към самата бундесканцлерка.

Тези „някои“ вече заявяват, че оставката на Меркел ще реши проблема. В края на краищата неуспехът на преговорите е преди всичко неин провал. „Доверието към Меркел, която вече претърпя сериозни загуби поради слабите резултати от изборите, се движи към по-нататъшна ерозия. Провалът на преговорите показа, че методът Меркел – сплав между неограничен прагматизъм и максимална идеологическа гъвкавост – престава да работи“ – пише немският Der Spiegel. Според германския президент и сега е необходима гъвкавост, но друга, такава каквато на Ангела Меркел ще ѝ бъде много трудно да демонстрира.

Шанс за Париж

Събитията в Германия, по какъвто и начин да завършат, имат пряко отражение и върху интересите на Русия. Не е изключено цялата вина за несъстоялата се Ямайка, както и последвалата криза, да бъде приписана на руските хакери. В края на краищата именно Москва е една от заинтересованите в неуспеха на Меркел.

От самото начало Москва няма интерес постът външен министър на ФРГ да бъде зает от русофоб. Според традицията външното министерство в немското правителство трябва да бъде предоставено на по-малкия партньор на ХДС/ХСС, а в рамките на „Ямайка“ този партньор би бил Свободните демократи или „зелените“. И двете партии винаги са се отличавали със своя идеологически възглед в отношенията си с Москва, за разлика от прагматиците от редиците на социалдемократите.

Освен това в Москва разбират, че несъстоялата се коалиция сериозно ще намали външнополитическата активност на Германия, до известна степен ще я постави „на пауза“. И както каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, европейските въпроси не могат да бъдат отлагани. Това, от своя страна, дава шанс на французите.

Еманюел Макрон

Разбира се, самият Макрон заяви, че „замразяването на процеса на формиране на коалиция не съответства на интересите на Франция“, но думите в този случай се разминават с мечтите. Вътрешните проблеми на Берлин „само подчертават необходимостта Франция да излезне с предложения и да поеме инициативата, в сътрудничество с Германия, над амбициозния европейски проект“ – се казва в изявление на Елисейския дворец. Преведено на руски език това означава, че на Франция ѝ се дава възможността да докаже на Европа своята сила, да демонстрира готовността на Петата република за реално възраждане на френско-немския управленчески дуумвират, разпаднал се заради слабостта на Франсоа Оланд.

Сред задачите, които е готов да поеме Еманюел Макрон, са реформата на Еврозоната, обсъждане на условията на Брекзит, както и измъкването на Европа от украинското блато. И доколкото Макрон е заинтересован от бързи (докато Германия не се окопити) победи на външнополитическия фронт, а вътрешноевропейските дела не обещават тези победи, то тук на помощ е готова да дойде Москва. И да му предостави тези победи- например, успешното посредничество на Париж за възстановяване на руско-европейските отношения. Единствената въпросителна е, дали самият френски президент е готов за такива победи.

 

 

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.