В имението на Ален Делон

Зад високите стени на простиращото се на 55 хектара имение, Ален Делон се наслаждава на тишината, чуруликането на птичките и компанията на младата и палава белгийска овчарка Лубо. В уединение, а не в изгнание. 82-годишният Делон мечтае да се завърне на сцената и е доволен от предстоящите снимки заедно с Жулиет Бинош.

Гислен Лустало, Катрин Табуи, Марк Бренкур- списание „Пари Мач“ (Paris Match)

След като преминаваме зад решетъчните метални порти, ни остава да изминем няколкостотин метра през малка горичка с живописно езеро. Скоро пред очите ни изниква къщата му. Ален Делон ни очаква на алеята с белгийската овчарка Лубо.

12 декември, 2017 г. Имение „Души“. 

Уговорката ни беше за 11:00 часа и ние пристигаме точно в определеното време. Актьорът цени точността. Навън е студено и влажно. Ален Делон има лека настинка, която се изразява с температура и хрипове. Простудата по никакъв начин не го притеснява, той може да си остане на топло в къщата, но ни чака навън. Той е любезен, гостоприемен, готов за откровен разговор. Независимо от това, преди да влезнем в къщата, където са били канени малцина журналисти, трябва да се сприятелите с игривата овчарка Лубо, която ръмжейки се върти около собственика си, сякаш той е най-скъпоценното съкровище в света. Едва след това пресичаме прага на кралството, където не живее никой освен Ален Делон.

Домът

Без да бърза знаменитият актьор ни развежда из дома си, като същевременно ни показва и разказва. Влизаме в кухнята. Десетки медни тенджери са окачени на рафтовете. Забелязваме бутилки с висококачествени и отбрани вина. В игралната зала флипер машините, покер масите и разнообразните аркадни електронни игри отдавна са неизползваеми. Те са почти погребани под камара с книги, фотографии, очила, както и предмети, които са свързани с отделните филми, в които се е снимал Ален Делон. Всичко това изобщо не може да се охарактеризира като безпорядък, защото тук той съхранява целия си живот. „В този дом играеха и израснаха моите деца. Днес никой не идва тук“. Както обикновено се случва, неговите пиленца са отлетели. Във въздуха витае атмосфера на носталгия и съжаление за прекрасните отминали времена.

Минаваме през малък и тесничък офис и навлизаме в лабиринт от коридори със снимки по стените. Ален Делон разказва и посочва онези, които са починали – верни домашни любимци и негови любими хора. Той възпроизвежда в паметта си прекрасните моменти с тези, които е почитал и обичал. Сенки от миналото и изблици на щастие. Когато се шегува и усмихва, лицето му буквално просиява. Точно, както във времената на неговата слава и величие.

Ален Делон

Кинозалата е толкова естествена, че може да си представите прожекционния апарат и ролките с кинолентата. Ален Делон разказва, спира се и продължава по-нататък. Той демонстрира всичко с гордостта на човек, който е създал една необичайна вселена – от закрития плувен басейн до спортната зала, която Розали (бел.ред. С холандската манекенка Розали ван Бремен актьорът сключва втория си граждански брак. Тя го дарява с две деца- Анушка и Ален-Фабиен) някога е искала. На пода се набива в очите напълно неуместен за тази обстановка двуметров макет на „Колбер“ – знаменитият крайцер на френския флот от 30-те години на миналия век. Актьорът винаги следва повика на сърцето си.

Имението

Той има желанието да ни покаже всичко – отново и отново. Излизаме навън, въпреки студа. Минаваме през градината и покрай къщата с втория плувен басейн, която той построява за дъщеря си Анушка. След това по протежение на езерото и пясъчния плаж (което някога е било пригодено да играят децата му).

Езерото в имението "Души"

Езерото в имението „Души“

Параклисът

И най-накрая, стигаме до гробището, където намират покой неговите 50 кучета. Техните имена са гравирани на плочи, гробовете са групирани на квадрати, а двойките са положени заедно. На трите му последни кучета е отредено специално място край параклиса. Това ще бъде последното убежище на Ален Делон, когато смъртта почука на вратата му. Лицето му помрачнява, чувствата нахлуват в него, в гласа му се чувства напрегната нотка. „Искате ли да влезете в параклиса?“ . Вътре има олтар и столове, свещи, плочи и места за погребение на шестима души. Мястото на актьора е точно зад олтара.

„Моят гроб ще бъде тук. Останалите нека сами решат. Елате тук. Сега ще ви покажа нещо, което още никой друг не е виждал“. До параклиса е разположена малка къщичка с дневна, баня и стая, в която е поставено легло тапицирано с черна кожа. По думите на Ален Делон той го е закупил с първия си актьорски хонорар. На тоалетката е поставена снимка на дъщерята му Анушка.

„Тялото ми ще бъде положено на този креват, а на бдението ще присъстват 15 души, не повече.“ Всичко е подготвено. Той осъзнава доколко шокиращо изглежда за нас това признание. „Всичко ще организирам аз“.

Той не оплаква съдбата си. Никога. Той е Делон. Той няма представа какво ще се случи след смъртта му с любимите му владения, които му принадлежат вече повече от 45 години. С тази къща, която е била изпълнена с щастие и смях. Засега съумява да се справя сам. Както е било винаги.

Залезът наближава. За съжаление, ще трябва да напуснем имението „Души“ – убежището, къщата-музей, която е изпълнена с доказателства за необикновен и кипящ живот. „Самият той е своеобразна национална библиотека, в която различните жанрове книги пресъздават различните етапи от живота му „, пише в „Пари Мач“ неговият приятел Жан Ко. „Там всичко е подредено. Цари ред, а понякога и безпорядък“.

Спомените за прекрасното. И не само. Мисли устремени към изпълненото с творчество минало. А в главата му се реят образни спомени за всички, които са напуснали този свят. Живот с миналото. Но не само. С настоящето също са свързани мечти.

Ален Делон би искал отново да се върне на сцената, за да почувства отново удоволствието от вдъхващия оптимизъм пряк контакт с публиката, който толкова му липсва. Неговата харизма не се е променила. Тя все още е неустоима. Когато нашето посещение завършва, почти няма следа от студения полъх на смъртта, който на моменти прорязваше въздуха.

Със сияещи очи споделя с нас, че както в добрите стари времена, той ще се снима във филм на Патрис Льоконт, партнирайки си с Жулиет Бинош. През ноември Ален Делон отбеляза 82-рия си рожден ден и 60-годишнината от началото на актьорската си кариера. Попрището му на актьор започва с пълнометражния филм „Когато в това е замесена жена“. Името е пророческо: той дължи всичко именно на жените. Неземната красота, с която го е надарила природата отваря всички врати пред него.

Усамотението

В специален брой, който посветихме на тази двойна годишнина, той ни предостави обширно интервю с безпрецедентни откровения. Неговите деца Антъни, Анушка и Ален-Фабиен, както и неговата единствена жива съпруга Натали обрисуват ​​словесно неговия портрет. Искрено и удивително. Силният и слабият Делон. Кариерата на колоса и животът на човека носещ клеймото на самотата.

„Причината за тази самота са сълзите пролети в детството. Отлично съм се приспособил към това уединение, аз имам нужда от него. И дори, когато живеех с жена и любех тази жена, въпреки всичко се чувствах самотен“.

Началото

По време на развода на родителите си, Едит и Фабиен, той е само на четири години. Ален, детето на любовта, се оказва между тях. Изведнъж става ненужен и без родителското внимание така нужно на едно детенце. Следва приемно семейство и интернати. Индокитай (бел.ред. Ален Делон служи в морската пехота, като радист в Индокитай, която по това време е френска колония. Поради ярко изразения му бунтарски дух не след дълго се озовава в дисциплинарна рота). Жизнен път на вълната на отхвърлянето и бунта. Той можеше да стане месар като неговия осиновител или да се занимава с колоездене, което се превърна в първата страст в живота му.

Но той стана звезда. А след това и баща. Тези две роли не винаги се съчетаваха една с друга. „Славата те изолира, отделя те от всички. Включително и от децата“. Не жеаеше да повтаря старите схеми. Приключва връзката си с Роми (бел.ред. Роми Шнайдер) и се жени за Натали (бел.ред. Натали Бартелеми). Тя става мадам Делон. Единствената в неговия живот. Те все още имат силна връзка помежду си. „Бяхме безумно влюбени и той беше истински щастлив, когато ни се роди сина“, разказва тя. Антъни се появява на бял свят в Холивуд, а Ален и Натали се развеждат, когато е на четири години. Не можете да избягате от съдбата.

Ален Делон с първата си съпруга Натали и синът им Антъни

Ален Делон с първата си съпруга Натали и синът им Антъни

Антъни Делон

„Баща ми беше героят на моето детство“, признава Антъни. „Реалността се преплиташе с фантазии. Именно в това е голямата разлика с Ален-Фабиен и Анушка: когато те бяха деца, баща ми беше вече възрастен. Когато гледах филма „Борсалино“, Рош Сифреди (бел.ред. Ален Делон играе ролята на гангстера Рош Сифреди) седеше точно срещу мен. Това се оказа съдбовно за мен … Пред мен беше Делон в разцвета на силите си, годините си и красотата си. Разбира се, не беше лесно да пробия в киното. Ако сега бях на 20 години, всичко щеше да е много по-лесно. Във всеки случай успях да участвам в 40 филма и сериали. Това е около половината от филмографията на баща ми.

„Когато синът ми говори за себе си в трето лице, никога не успяват да го разберат“, обяснява Натали. „Въпросът е, че той винаги прокарва разграничителна линия между Делон-актьора и Делон-човека“. Славата крие истинската същност на човека, дегизира го. Въпреки че Антъни Делон подплатява с реални успехи кариерата си на актьор и режисьор, той се съмнява, че може да се превърне в значима фигура като баща си. „Дали съм стигнал върха в кариерата ми? Не мисля. Що се отнася до Анушка и Ален-Фабиен, по възраст бих могъл да бъда техен дядо. Всичко е много сложно“.

Анушка и Ален-Фабиен

Ален Делон с втората си съпруга Розали и децата си Анушка и Ален-Фабиен

Ален Делон с втората си съпруга Розали и децата си Анушка и Ален-Фабиен

Те се гордеят, че носят фамилията Делон и винаги изразяват почитта си към баща си. Те все още имат живи спомени за едно прекрасно детство. „Гледали сме филма „Сицилианският клан“ вероятно 15 000 пъти – признава Анушка. – Габен (бел.ред. Жан Габен), Лино (бел.ред. Лино Вентура), татко. Три такива актьори заедно в един филм. Изпадах във възторг“.

„Баща ни излизаше от стаята, когато филмът започваше, а след това се връщаше три-четири пъти, за да ни пита, дали ни е харесал“, -продължава Ален-Фабиен – „Чувахме как чехлите му се влачат по пода …“

Те описват човешката страна на световния идол, който се появява 50 пъти на корицата на „Пари Мач“. Ален-Фабиен: „Когато не беше ангажиран с филми, през почивните дни обичаше да угощава конете с моркови и да храни патиците с хляб. Представете си как сутрин излиза с тенджера пълна с разкиснат хляб и се отправя към езерцето със съдран халат, чакайки докато птиците се съберат. Спомням си как един ден баща ми дойде с нас в Дисниленд. Представяте ли си? Ален Делон на скоростно влакче в увеселителен парк! Трябваше да видите това!“

„Той е пример за упорит труд“, казва Анушка. „По едно време той сам си монтираше филмите. Честно казано, това ми харесва, изпитвам уважение за тези усилия. Понякога го критикуваха, но той никога не обръщаше внимание на това. Винаги е бил свободен в това, което прави и говори. Баща ми е малко като Брус Уейн – Батман“.

Делон-героят и Делон-кумирът

Що се отнася до личните постижения, актьорът твърди, че е направил всичко благодарение на жените и заради тях. Те го обожаваха.

„Малко са мъжете, които са били обичани, така както бях аз обичан. Най-много от всички ме обичаше Мирей (бел.ред. Мирей Дарк), нашата връзка беше като в приказките. Много ми липсва. Сърцето ми се къса, че нея вече я няма“.

Чувствителен, уникален и самотен, той се превърна в легенда, която надживя своето време. На моменти изглежда, че неговото его го въздига до небесата. Бог? Не е сигурен, че вярва в него. Но това не се отнася за Дева Мария. Той разговаря с нея, задава ѝ въпроси. „Тя ми носи облекчение, прави ми компания, която вече нямам. Винаги е до мен. Изслушва ме и ме утешава“.

Всичко изглежда така, сякаш Ален Делон, несравним символ на земната мъжественост, днес може да намери спасение само с помощта на жените – неговите богини.

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.