Въоръжените сили на Османската империя преди Освободителната война

Организацията на турската сухопътна армия е според пруската Ландверна система, която е разработена през 1839 г., установена е през 1869 г. и е предвидена да бъде напълно интегрирана в Османската империя до 1878 г. Същността на ландверната система е в това, че войниците, които ослужат определен срок от време влизат в т.нар. резервна войска.

Полевите войски се състоят от следните категории:

⦁ Низам

Полеви и местни войски: крепостна и брегова артилерия, пехотни роти, общо 165 роти и един ескадрон. По щат наброяват 192 000 човека; От тях 150 хиляди са на постоянна служба, а останалите 60 хиляди се намират в резерв (ихтиат), които биват призовавани само във военно време. Пехотата служи четири години, артилеристите и кавалеристите служат по пет години. Военната служба всъщност трае 6 години, но след като низамите отслужат полагаемата четири или пет годишна служба излизат в ихтиат до изтичане на пълния срок действителна служба.

Войници

⦁ Редиф

Резервна войска. По щат е 192 хиляди души. Редифът се дели на два (впоследствие на три) класа.

В 1-ви клас службата трае три години. В същия този 1-ви клас влизат всички войници, които са отбили 6-годишна служба в низам и ихтиат, както и наборници на възраст между 20 и 29 години, които по някакви причини не са служили в низам.

Във 2-ри клас службата е три години, като в този клас влизат тези войници, които са отслужили вече три години в 1-ви клас.

В мирно време в редифа служат посредствените кадри. Във военно време се е предвиждало да се сформират от редиците на редифа, отделно от низама, определено число табори (батальони), ескадрони и батареи.

⦁ Мустахфъз

Османското опълчение. По щат наброяват 300 хиляди човека. Мустахфъзът се състои от лица, които са преминали вече служба в редифа. Службата в тази категория трае 8 години.

⦁ Заптие

Жандармерийски корпус- имат полицейски функции. В мирно време щатът им е 20 хиляди човека, във военно време 30 хиляди човека.

⦁ Спомагателна (нередовна) войска

Набират се от азиатски и африкански племена, албанци и черкези. Част от спомагателната войска се придава на полевите армии. Това е т.нар. башибозук, от чиито зверства пропищява християнското население в целия Балкански полуостров. Останалите формират локалната гарнизонна войска в градовете.

Башибозук

Башибозук

⦁ Египетски отряд

По щат в мирно време този отряд наброява 65 хиляди човека и 150 оръдия. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. са сформирани 12 батальона, 4 батареи и 6 ескадрона.

Общият срок служба в низам, редиф и мустахфъз е 20 години. През 1878 г. се е предвиждало първите три категории да предоставят 700 000 войника.

Армейските корпуси

Територията на Османската империя е разделена на корпусни окръга, които теоретично е трябвало да предоставят еднакво количество табори, ескадрони и батареи. Армейските корпуси в Османската империя са шест- два са разположени в европейските владения на империята и четири в азиатските владения. Всеки корпус се състои от 24 батальона, 24 ескадрона, 14 полеви батареи с 84 оръдия и една сапьорна рота. Освен това към всеки корпус са зачислени няколко батальона от редифа и от двата класа.

Фактически Дунавският и Румелийският корпус са най-боеспособни, Арабският и Йеменският са най-неподготвените, а Анадолският и Сирийският са на средно равнище. В Османската империя се е водил и още един седми корпус- Гвардейският. Той се окомплектова с войнишки състав от територията на цялата империя.

По щат в седемте корпуса от низама се числяли 187 батальона, 145 ескадрона, 630 оръдия, като прибавим войските от другите категории числото на батальоните трябва да достигне 573.

На ежегоден призив по жребий подлежали всички мюсюлмани между 20 и 26 години, християните нямат военни задължения към империята, за което заплащали данък наречен бедел. От ежегодния призив, който се състои от 37 500 човека, значителна част от наборниците не достигала до първата категория низам, поради финансови трудности. Именно заради това наборниците директно ги зачислявали към втората категория редиф. В резулат низам е имал в редиците си значително по-малко хора, отколкото се е полагало по щат, а от своя страна редиф и мустафхъз се запълвали с хора, които изобщо не притежавали военна подготовка.

Офицерски състав

Попълването с офицерски кадри в турската армия е на доста неудовлетворително ниво. Едва между 5 и 10% от турските пехотни и кавалерийски офицери са завършили военни училища (военни, артилерийски, инженерни, военно-медицински). Причината е, че военните училища нямали капацитета да подготвят нужното количество кадри за армията. Поради това обстоятелство липсващите офицери се набират от подофицерските кадри.

Още по-лошо е положението с турския генералитет. Основната част от турските паши са или чуждестранни авантюристи и самозванци от всякакъв вид, или придворни интриганти с минимален боен опит и военни познания. В състава на турския генералитет лицата с висше военно образование или дори фронтоваци с боен опит са изключително малко.

Турският генерален щаб се състои от 130 офицери завършили Висше военно училище. В голямата си част тези офицери са използвани нецелесъобразно, тъй като в турската армия не е имало щабове в прекия смисъл на думата. Вместо систематична щабна работа офицерите от Генералния щаб често изпълняват ролята на лични съветници на пашите или пък изпълняват отделни техни поръчения.

Организация на родовете войски

В турската армия липсва твърдо установена организация на родовете войски. Теоретично три табора съставят полк (алай), два полка – бригада (лива), две бригади – дивизия (фурк), две пехотни и една кавалерийска дивизия образуват корпус (орда). На практика тази организация на родовете войски не функционирала и случайни подразделения формирали различни тактически съединения по усмотрение единствено на висшия генералитет- пашите.

Таборът се състои от 8 роти (бейлюк) и по щат има 774 човека. Фактически числеността на табора се колебае между 100 и 650 човека.

По щат в ескадрона са зачислени 143 конника. Батареята се състои от 6 оръдия и 110 войника.

Турският войник е дисциплиниран, доста издръжлив и крайно умерен в храната. Турската армия е фанатично отдадена на идеята за борба за вярата, султана и своето господство в империята.

Военната подготовка

За офицерската подготовка преди войната турският генерал Иззет- Фуад паша пише следното в своите мемоари „Пропуснатите случаи …“: „Тъй като на турски език почти не съществуваха книги за военна стратегия, нито имаше исторически трудове за великите войни, то теоретично ние бяхме много зле подготвени. Практически пък съвсем не бяхме готови за войната, тъй като за цялото царстване на Абдул –Азиз си спомням само за едни реализирани военни учения, и те продължиха само … един ден“.

Не може напълно да се съгласим с тази констатация на турския генерал. Армията на Османската империя натрупва ценен военен опит по време на войните със Сърбия и Черна гора през 1876 г. Освен това английските и немски военни инструктори значително разширяват военния кръгозор на турския офицер и войник. Принципно не може да не се признае, че мнозинството от турските офицери са доста зле подготвени в тактическо отношение и особено за настъпателен бой, което рефлектира и върху бойната подготовка на турските войници и подофицери. Единствената, що-годе, подготвена част е незначителната по численост султанска гвардия, което се дължи на упорития труд на немските инструктори.

Башибозук

Башибозук

Но упоритостта в боя, способността бързо и дълбоко да се окопават, доброто въоръжение и отличното снабдяване с патрони и шанцови инструменти позволяват на турците да се защитават великолепно. Най-добрият род войска е артилерията, след това е пехотата и следва доста неопитната кавалерия, както кадровата, така и нередовната кавалерия- башибозук; първата, защото е зле организирана и снабдявана с некачествени коне, а втората, загубила кавалерийския настъпателен дух е била способна само да граби, упорито отбягвайки стълкновенията с руските казаци.

Очаквайте във втората статия да изясним структурата на Руската и Румънската армии, както и на неформалната Българска армия- Българското опълчение.

Източник- Руско-турската война 1877-1878 г. Автор- генерал-майор Константин Дружинин

Reply