Възпитанието на децата в среден род – героизъм или идиотизъм

Мишел Боарон е магистър фармацевт. Дъщеря е на основателя на едноименната лаборатория за хомеопатични лекарства „Боарон”, член на управителния й съвет и автор на книги по клинична хомеопатия. Представяме ви нейно интервю пред френския сайт www.atlantico.fr.

Все повече и повече семейства решават да възпитават децата си без да им налагат бинарния пол. Според тях това е начин за борба със сексизма и стереотипите, които са свързани с всеки един от двата пола.

„Атлантико“: Някои родители в САЩ и Швеция вече се решават да възпитават децата си без да се съобразяват с т.нар. бинарен способ, т.е. без да им налагат общоприетите рамки за пол. Как се появи тази практика? Идентичното възпитание на момчетата и момичетата е средство на родителите за борба със сексизма или нещата имат още по-дълбоко измерение?

Мишел Боарон: Тази практика възникна в САЩ. Джендърната „теория“ беше теоретизирана и популяризирана от Джудит Бътлър. Именно тя се занимаваше с нейното пропагандиране. Става дума за сблъсък с хетеросексуалната норма, която се развива в продължение на векове. Това движение, което разпространява джендърната „теория“ има за цел да премахне вкоренената сред народите хетеросексуална норма. Джендърната теория отрича бинарната класификация на половете мъж-жена. Джендърът поставя под съмнение съществуването на женското и мъжкото начало. Това означава, че се образува пропаст между културната и социалната реалност.

Според привържениците на тази теория, човек не се ражда мъж или жена, те стават такива. Джудит Бътлър идентифицира два лагера: тези, които подкрепят нейната теория и тези, които са против. Тоест излиза, че теорията за предполагаемия избор на пола, независимо от биологичния пол, който е определен при раждането (с редки случаи при хермафродитите) е подкрепян от едни и отричан от други. Според тази теория може да пренебрегнете биологичния фактор и да игнорирате възпитанието, което се предполага, че определя дали детето става момче или момиче.

Шведите прегърнаха тази теория и настояха в началното училище да бъдат премахнати мъжкия и женския род, които да бъдат заменени с ново „неутрално“ лично местоимение. Примери, в които бащи не желаят да посочват пола на децата си, за да може самите те да го определят в бъдеще, напълно отразява този феномен, на който сме свидетели днес. Ще ви цитирам: „Решихме засега да не определяме пола на Сторм: с това изразяваме уважението си към свободата на избор“.

В резултат на това се отрича природата или най-малкото се принизява ролята ѝ. Въпросът става културологичен. Поддръжниците на тази теория не се интересуват от науката биология. Те са на мнение, че природата може да бъде променяна по собствено усмотрение. Според тях човекът е божество, което има пълна власт над себе си.

Ако разгледаме развитието на човека от раждането до юношеството и всички етапи, през които той трябва да премине, за да достигне зрелостта, е лесно да се досетим с какви трудности ще се сблъска по този път, ако тук добавим и избора на пол.

Освен това съществува опасност, в зависимост от влиянието на обкръжението и средата, едно момче или момиче, които са все още с податлива психика да изберат пол, за който впоследствие ще съжаляват. Това може да доведе до доста сериозни психологически последствия, та дори и до самоубийство. Вече станахме свидетели на подобни случаи.

Лично аз предпочитам да се придържам към теорията на Франсоаз Долто, която твърди, че детето трябва да бъде възпитавано съобразно неговия пол.

Джендър идеология

– Подобен подход не е ли заплаха за равновесието и хармонията в едно дете, за разлика от класическата парадигма, при дефинирането на понятието пол ? Ако едно дете се лишава от поддръжка в самоопределението си, впоследствие няма ли да възникнат затруднения с неговата интеграция в обществото?

– Пътят от раждането до зрелостта е доста сложен и се състои от няколко етапа. Целта е подрастващото поколение да придобие независимост и интелектуална, физическа, сексуална и емоционална зрялост, без да се налага да си задава въпроса „правилният“ пол ли е възприел от раждането си. Ако момченце забележи, че сестра му няма пенис, той ще си зададе въпроса дали той не ѝ е отрязан. Освен това ще се замисли за евентуалната възможност, че и той може да загуби своя в бъдеще? Малкото момиче, на свой ред също не разбира защо тя самата няма пенис.

В този случай говорим за истински кастрационен комплекс. Струва ми се, че е погрешно да задаваме на едно развиващо се дете въпроса (както и възможността той самият да си задава този въпрос) дали се чувства удобно с неговия биологичен пол. Това единствено може да доведе до объркване в неговата същност, която все още не е създадена и която се намира в процес на развитие.

Същевременно не бива да пренебрегваме аргументираните въпроси на децата-хермафродити (те са незначително малцинство), чиито родители и хирурзи разполагат с три седмици, за да вземат решение за това какъв пол ще бъде детето. Това не е въпрос на предпочитание, а хирургическа операция за коригиране на грешката на природата. В тази ситуация, вероятно, желанието на родителите би могло да повлие на пола, примерно да го подтикнат в една или друга посока. Но нито родителите, нито детето се нуждаят от подобен биологичен дефект.

Спомнете си за случая с дъщерята на Анджелина Джоли. На 4-5 годишна възраст в нея се породиха въпроси дали тя е момиче. Точно в този момент майка й беше решила да отстрани гърдите и яйчниците си заради заплахата от рак. Не мислите ли, че нещата са по-сериозни, отколкото изглеждат всъщност?

Хората по дефиниция се раждат несъвършени, развивайки се впоследствие на физическо, емоционално, ментално и духовно ниво. Струва ми се опасно и  прибързано да се намесваме във възпитанието на децата. Не бива да възпрепятстваме процеса на полово съзряване, пренебрегвайки отредения по рождение пол.

– В крайна сметка не е ли по-добре да възпитаваме едно дете по „традиционния“ начин и едва след време да му окажем помощ, ако джендър идентичността му не съответства на пола?

– Всички родители искат децата им да са щастливи. Какъв е смисълът да поставяме под съмнение логичността на дадения при раждането пол и по този начин да нарушаваме тяхното равновесие и устойчивост? Нима това ще ги направи по-щастливи?

Неутралното възпитание, без да се обръща внимание на различията произтичащи от половата принадлежност, би било истински удар и би поставило под заплаха равновесието в развитието на децата. Отхвърлянето на естественото разделение на мъже и жени изглежда истинска ерес, опасна приумица.

Разбира се, не е нужно да акцентираме толкова върху розовото и синьото, върху куклите и камионите, костюмите на стюардесите и на  пилотите. Само че да отричаш фактите и да се противопоставяш на природата … Да се надяваме, че тя отново ще извести за себе си!

Все още Европа залага на традиционните отношения и категорично се обявява срещу преобразуването им, защото те са в основата на семейната двойка. Въпреки това днес ние не разчитаме на брачните консултации, предизвикваме сами проблемите си погълнати от стремежа за индивидуализация, желанието за успех и постижения във всички области. Всичко това неминуемо се отразява на продължителността на семейния живот. Децата са жертва на статистически увеличаващия се брой разводи, променят средата си, тъй като се налага да живеят в нови семейства, в които щастието съществува само на кориците на списанията.

Джендър идеологията, разбирана като освобождаване от наложения по рождение пол, трябва да си остане маргинално явление, което се среща само в изключително редки случаи. Това не бива да бъде начин на мислене, който е неразделна част от възпитанието, училището и семейството.

Ние сме длъжни да дадем на едно дете наследството на половите  различия и да му помогнем да стане мъж или жена, в зависимост от това какъв се е родил. Именно върху нас лежи тази родителска отговорност. И това е много сериозна задача.

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.