100 грама спирт vs Метамфетамин

Какво е било нивото на наркотична зависимост в „Третия райх“? Архивните документи показват, че е било много високо.

Берлинският писател Норман Олер посвещава пет години в търсене на архивни материали за наркозависимостта в „Третия райх“, при което както той твърди, наркотици са употребявали едва ли не всички- от обикновения войник от Вермахта до самия Хитлер. Неговата книга “Тотален щурм: наркотиците в Третия Райх“ е преведена на 24 езика.

Владимир Есипов: Как се роди идеята за книгата?

– Веднъж един мой приятел намери стара опаковка „первитин“ произведен през Втората световна война. Под това название, стартирайки от 1920 г. в немските аптеки се е продавал метамфетамин. Това е наркотик, който сега има много имена: мет, лед, кристал… Това ме заинтересува доста. Първото нещо, което направих е да намеря в интернет изследване за използването на метамфетамина във Вермахта. Неговият автор, занимаващ се с изучаване историята на медицината, ме запозна с документи от Федералния военен архив.

След това в друг архив, в Кобленц, започнах да изучавам записките от дневника на Теодор Морел – личният лекар на Хитлер. Открих материали описващи историята на фирмата Темлер произвеждаща первитин. Накрая отидох в Заксенхаузен и Дахау – в тези концлагери са се провеждали експерименти с наркотиците. Като цяло работата над книгата ми отне пет години.

– Какво е било нивото на употреба на наркотици във Вермахта?

– Ще ви дам няколко цифри. Преди настъплението във Франция Вермахтът поръчва 35 милиона дози первитин. Войниците на една от армиите участващи в нападението на Съветския съюз само за един месец употребяват 100 милиона дози. А това е огромно количество.

Первитин таблетки

Первитин таблетки

От 1940 г. съществува дори държавна програма. Фактически по това време первитинът се е считал за легален стимулатор, а не за наркотик. Вече в началото на Втората световна война, по време на немското настъпление в Полша тези таблетки са били във всеки санитар. Предоставяли се по желание на войниците. Между другото, тогава первитинът все още се е продавал свободно по аптеките. Преди офанзивата във Франция излиза заповед за употребата на стимулатори, в която детайлно се посочва колко таблетки е можело да се дават на войниците: първо едно хапче, след 12 часа второ.

Приемът на первитин е бил на доброволен принцип. Метамфетамините по това време не са се смятали за наркотици- били са легални като кафето. Войниците не са знаели за възможните негативни последствия. Известно е било, че хапчетата подавят чувството за страх и повишават боеспособността. Предизвиквали са чувство на бодрост, увереност в себе си, снижавали са прага на болката.

– Тоест, нещо подобно на фронтовите сто грама, които са се давали в Червената армия… А в момента този метамфетамин е забранен като наркотик.

– Да. Но съставът на препарата е абсолютно същият. Разликата е, че през 1930 г. той се е произвеждал в Берлин в промишлени количества, а днес се приготвя нелегално в тайни лаборатории в Източна Европа.

Фабрика за первитин "Темлер"

Фабрика за первитин „Темлер“

– Използвали ли са подобни стимулатори армиите на други страни?

– Не, това си е чисто немско изобретение. В деня, когато войниците на Вермахта нахлули във Франция от френските винарски региони са изпратени 3 500 камиона с вино на фронта, в помощ на армията. Но какво е червеното вино в сравнение с най-силния наркотик?

В началото на войната нито една армия не е използвала метамфетамини. Едва, след като над Англия започнали да свалят немски самолети и в кабините на летците намерили опаковки первитин, тогава Кралските британски ВВС стартирали собствена програма за стимулиране на пилотите.

– Знае се, че действието на первитина е било кратко, само няколко часа.

– Да, но край Сталинград никакъв первитин вече не е помагал. Разговарях с бивш санитар от Вермахта, сега той е на 96 г. Той е давал первитин на войниците в Сталинград, но това не спомогнало с нищо. Причината е, че краткосрочното стимулиране губи смисъла си. Первитинът е бил отличен в условията на блицкриг, но в условията на позиционна война фронтовите сто грама са се оказали доста по-ефективни. В края на краищата може да се каже, че водката е победила первитина.

– Хитлер също е употребявал стимулантни вещества…

– И то повече от всички! Личният му лекар му е вливал венозно повече от 90 субстанции. Хитлер се е запознал с Теодор Морел през 1936 г. По това време Морел вече се е славел, като експерт по венозно инжектиране. Притежавал е частна практика в центъра на Берлин, като са го посещавали и знаменитости. Тогава инжектирането на витамини е било на мода. На една вечеря Хитлер се оплаква от болки в стомаха, а Морел казва че би могъл да помогне. След известно време Хитлер го прави свой личен лекар.

И колкото по-близо е била развръзката от Втората световна война, толкова повече стимулиращи препарати е приемал Хитлер. В това число опиати, кокаин… Практически той се превръща в наркоман. В дневниците си лекарят го нарича „пациент А.“ (Адолф) или „пациент Ф.“ (фюрер) и подробно записва колко и какво му влива. В края на войната Хитлер се е крил от света в бункера не само чрез бетона, но и чрез фармакологията: той напълно загубва връзка с реалността.

През април 1945 г. Морел привършва всичките си запаси, а в Хитлер се появява истинска абстиненция. Медикът изпраща помощниците си на мотоциклети да търсят препарати по аптеките в разрушения Берлин. В края на краищата Хитлер се навиква на лекаря и го изгонва. През април 1945 г. Морел успява с един от последните самолети да отлети от Берлин в Мюнхен. След войната американците го арестуват и известно време прекарва в ареста. Морел се разболява тежко и почти губи способността си да говори. През лятото на 1948 г. умира в болница.

Статията е част от архива на www.worldrubric.com

Източник- www.inosmi.ru

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.