Вечният президент на Русия. Част 2

Част 1

Кристина Хебел, Бенямин Бидер – списание „Дер Шпигел“ (Der Spiegel)

Путин и опозицията

Владимир Путин никога не го назовава по име. Той говори за лице, което нарушава покоя на обществото, за някой, който използва протестите „като средство за провокация и ескалация“. Става дума за Алексей Навални.

На 26 март 2017 г. опозиционерът изненада Кремъл: той изкара на улиците в цялата страна десетки хиляди недоволни, включително много студенти и ученици от по-големите класове. Те протестираха срещу кражбите и корупцията, срещу бездната разделяща властимащите и нормалните граждани, срещу управлението на Путин.

След масовите арести и тормоза над опозицията, които бяха причинени вследствие на протестите през 2011 и 2012 г., след убийството на критика на Кремъл Борис Немцов през 2015 г., мнозина смятаха, че подобни демонстрации вече не са възможни. Но през март 2017 г. Навални успя, въпреки нарастващия натиск върху него, да организира протести в цялата страна.

Алексей Навални на митинг в Новосибирск

Алексей Навални на митинг в Новосибирск

Опозицията в Русия е възможна, стига тя да се вмества в определените от Кремъл граници. Едно от ограниченията е, че да се критикува Путин е неприемливо. Правилата трябва да се спазват и от трите опозиционни партии в парламента — Комунистическата партия, националистическата ЛДПР (бел.ред. Либерално-демократическата партия на Русия) и партия „Справедлива Русия“. Всички други партии, като либералната „Парнас“ или „Яблоко“, както и опозиционните критици на режима, които не се подчиняват на диктатурата на Кремъл, са в значителна степен маргинализирани. Положението допълнително се усложнява от факта, че лидерите на опозицията не успяват да предприемат общи действия, което води до тяхното разединение и слабост.

Навални пречи на путиновата система, целта му е да предизвика съмнения в нейната легитимност. „Той не ни е цар“ – това е неговият лозунг. Навални е готов за дългосрочна борба с режима. Това го прави опасен в очите на Кремъл, въпреки че Навални и неговите поддръжници представляват само малка част от гражданите на страната. Но въпреки всички арести и заплахи, те до известна степен успяват да овладеят общественото пространство на Русия. Екипът на Навални умело използва социалните мрежи, за да заклеймява негативните явления в страната.

На Навални не му позволиха да участва в президентските избори. Поради условната присъда, която той получи в хода на съмнителен съдебен процес (впоследствие Европейският съд по правата на човека присъди да се изплати компенсация на братята Навални заради несправедливите присъди), Централната избирателна комисия не допусна опозиционния лидер до участие в президентските избори в страната, тъй като е осъждан. Ето защо Навални ще си остане един регионален политик, който успя веднъж да се добере до участие в кметските избори за Москва и който все още не може да регистрира своя партия.

Путин и гражданското общество

Свободното обществено пространство в Русия непрекъснато се редуцира. Особено по време на третия президентски мандат на Путин, натискът върху гражданското общество се засили най-вече по отношение на неправителствените организации с нестопанска цел (НПО). Частна инициатива се допуска само в рамките на властовата система, т.е. в много тясна рамка.

След протестите причинени от фалшификациите на изборите и злоупотребата с власт в края на 2011 г. и в началото на 2012 г., които Кремъл определи като „вдъхновени от САЩ, с цел дестабилизиране на ситуацията в Русия“, Москва стартира масирана атака срещу неправителствените организации. През 2012 г. президентът подписа закон за „чуждестранните агенти“. Въз основа на този закон руските организации, които получават пари от чужбина и „се занимават с политически дейност“, се вписват в регистъра за чуждестранните агенти и по този начин практически се обявяват за врагове. В края на 2017 г. Министерството на правосъдието регистрира 85 неправителствени организации в регистъра за „чуждестранните агенти“.

В регистъра като „чуждестранни агенти“, например фигурира известната правозащитна организация „Мемориал“. Списъкът включва и НПО-та, работещи в областта на околната среда и борбата срещу СПИН. Формулировката „занимаващи се с политическа дейност“ в закона е доста неясна, което дава на властите широко поле за интерпретация. Неотдавна единственият независим институт за проучване на общественото мнение „Левада-център“, който редовно провежда политически проучвания, беше включен в регистъра на „чуждестранните агенти“.

В допълнение, към позорното клеймо се налагат допълнителни бюрократични задължения на НПО-тата, които попадат в регистъра. Те са длъжни във всички публикации да посочват, че са „чуждестранни агенти“, а също така да следват стриктни правила във финансовите си отчети. Ако не спазват тези правила ги заплашват парични глоби. В резултат на сериозния натиск от страна на държавата, десетки неправителствени организации бяха принудени да прекратят дейността си, вследствие на което бяха извадени от регистъра. Други, като обществената асоциация „Глас“, чиято дейност бе защита правата на избирателите и мониторинг на нарушенията в изборния процес, се отказа от чуждестранно финансиране и се пререгистрира като новосъздадена организация.

Освен това въз основа на закона за „нежеланите организации“, който бе приет на 23 май 2015 г., властите вече имат право да експулсират чуждестранните покровители на организациите с нестопанска цел от Русия. Чуждестранните организации могат да бъдат признати за незаконни, като за това дори не е необходимо съдебно решение.

Правозащитниците споделят, че ситуацията е изключително тежка. Те критикуват властите, че хомосексуалистите продължават да бъдат подлагани на дискриминация и преследвания давайки за пример Чечня. Смятат, че гражданските права като свобода на събиранията и изразяването на мнение са строго ограничени. Блогърите и интернет потребителите могат да влязат в затвора само за споделяне или лайкване на предполагаемо екстремистки текстове.

Путин и икономиката

Когато в новогодишната нощ на 2000 година Владимир Путин пое поста от президента Борис Елцин, играчите на борсата ликуваха: индексите скочиха с десет процента. Путин встъпи в длъжност с план за реформиране на икономиката. Той заявява, че дейността на кабинета „ще се основава на принципите на укрепване на държавата и на пазарните реформи“. При това той уточнява, че Западът не трябва погрешно да възприема думите за силна държава, тъй като не става дума за засилване на държавните органи в системата на националната сигурност и специалните служби.

С годините реформаторският плам на Путин се охлади, влиянието на специалните служби нарасна, а според оценките на експертите делът на държавните фирми в БВП се е увеличил до 65%. Но въпреки това Русия преживя икономически бум. За десетте години след идването на власт на Путин, в абсолютни стойности БВП на страната се увеличава от $260 милиарда до $1,9 трилиона, което е увеличение от осем пъти. Безработицата пада до пет процента, а доходите на населението нарастват три пъти по-бързо от производителността на труда. През 1999 г. шест процента от руснаците живеят с по-малко от два долара на ден, петнадесет години по-късно тази прослойка от населението е изчезнала. С други думи, Путин спазва обещанието си, според което в икономически план всеки ще живее по-добре и по-добре.

За продължителен период от време Русия се възползва от покачващите се цени на петрола. Когато през 2008 г. Путин става премиер, цената на един барел петрол е $ 25, впоследствие постепенно нараства и в продължение на няколко години остава на ниво над $ 100 за барел. Въпреки това още през 2013 г. дори високата цена на петрола ($ 110) допринесе за скромен ръст на икономиката с едва 1,3%.

Точно тогава настъпи повратната точка: през 2014 г. Русия анексира черноморския полуостров Крим. А през есента на 2014 г. цената на петрола спадна на световните пазари.

От този момент Русия търси нови стимули за развитие на икономиката си, но без да стартира големи реформи. Надеждите на Москва за сътрудничество с Китай не се оправдават напълно. Днес все по-малко хора вярват в обещанията на Путин за подобряване на благосъстоянието на гражданите.

За пръв път по време на управлението на Путин броят на бедните в Русия отново се е увеличил. През последните две години доходите на руснаците са намалели с 30%. Но както и преди платежният баланс на Русия остава стабилен.

Държавният дълг на Русия все още е по-нисък от този на повечето западни страни, той е под 20% от БВП. Резервите на Централната банка се увеличиха от 350 на 400 милиарда долара. Временното бягство на капитала беше спряно.

Междувременно икономиката започна да расте отново. За 2018 г. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира растеж от 1,7%, но според експертите на организацията през 2019 г. растежът ще се забави до 1,5%. Това е твърде малко, за да се преодолее разликата между Русия и развитите индустриални страни.

Путин и военните

Владимир Путин с министъра на отбраната Сергей Шойгу

Владимир Путин с министъра на отбраната Сергей Шойгу

Обръщението на Владимир Путин към нацията в началото на март 2018 г. за пореден път потвърди голямото значение, което придава той на армията. Почти половината от речта си той посвети на представянето на нови оръжейни системи: балистичните ракети „Сармат“, които са оборудвани с ядрени бойни глави, най-новото ядрено торпедо, хиперзвуковият авиационен ракетен комплекс „Кинжал“ и междуконтиненталната свръхзвуковата ракета „Авангард“.

До каква степен руснаците са съумели да финализират тези разработки, не би могло да стане ясно от телевизионните репортажи. Но тук се има предвид нещо съвсем различно. Главното е чувството, което Путин, върховният главнокомандващ, иска да направи достояние на всички: той е направил Русия силна във военно отношение; той защитава Русия от всички външни заплахи; той връща националната гордост на своята страна. Присъстващите на речта му благодариха с бурни аплодисменти.

В продължение на много години Путин популяризира своята политика обещавайки на обществото икономически подем и социално развитие на страната. Но когато икономическата ситуация се усложни, милитаризмът се превърна в една от водещите теми на президента. В същото време Путин акцентира на наследството на героите от Великата отечествена война, както в Русия наричат Втората световна война и на победата над хитлеристка Германия. Според него именно на това трябва да се осланя днес Русия.

Армията отново е поставена на пиедестал – тази представа показват на обществеността Путин и неговият министър на отбраната Сергей Шойгу. През май 2016 г. Шойгу инициира създаването на младежката организация „Юнармия“, която обединява подрастващото поколение. Днес почти 200 хиляди деца и тийнейджъри се числят в нейните редици.

Стъпка по стъпка в продължение на 18 години Путин реорганизира армията си. Броят на професионалните войници расте, целта е да се създаде по-малка по численост, изцяло професионална армия. Дори по време на Втората чеченска война през 1999 г. беше трудно да се мобилизират достатъчен брой подготвени войници от резервистите, които наброяваха 1,4 милиона души. От известно време насам Русия редовно провежда военни учения – включително и на границите на страните от НАТО.

Според западните военни наблюдатели, руските военновъздушни сили се развиват доста интензивно, още повече след като получават практически опит в Сирия. Сирия се превърна в тестови полигон за новите руски оръжия. Според Шойгу, в Сирия са тествани 210 системи на въоръжение. „В Сирия придобихме богат опит“, – признава министърът.

При Путин въоръжението на армията беше модернизирано с милиарди долари. През първите години на неговото управление военните стратези от руската армия се фокусираха върху защитата на страната, преди всичко охраната на столицата и други важни обекти, включително военни бази. Край тях бяха разположени противоракетни системи и радари. Освен това се обнови и ракетният арсенал.

Според Шойгу, през 2018 г. бюджетът на армията ще е 46 милиарда долара, което е 2,8% от БВП. За сравнение военният бюджет на САЩ е 700 милиарда долара, на Великобритания – 60 и Германия – 40 милиарда долара.

Приоритетните направления на руската програма за въоръжение до 2027 г. са обновяването на арсенала от стратегически ракети, както и високоточно оръжие, крилати ракети, танкове и по-леки бойни машини.

В продължение на много години производството на оръжие е един от най-важните отрасли на руската промишленост. Но след въвеждането на санкции, военното сътрудничество със западните фирми, особено в областта на електрониката, вече не е възможно. Ето защо се наложи Русия да развива свои собствени аналози на западното военно ноу-хау. Но и тук Путин може да се похвали с няколко победи: Индонезия поръча 11 бойни самолети тип „Сухой-35 „, Турция, която е член на НАТО, също поръча от Русия суперсъвременни зенитно-ракетни системи С-400 за повече от два милиарда долара. Експертите оценяват износа на руски оръжия на сума от седем до осем милиарда долара. Цитираните от Русия цифри са по-високи.

Путин и Украйна

Дълго време Русия отричаше това, което беше известно на всички: че на 27 февруари 2014 г. в украинския черноморски полуостров Крим нахлуха руски специализирани подразделения, които заеха административните сгради, военните обекти и улици. В Украйна руските военнослужещи бяха наречени „зелените човечета“, поради липсата на опознавателни знаци на тяхната униформа.

Година по-късно Владимир Путин призна, че именно той е дал заповедта за връщането на Крим в състава на Русия, както той се изрази. „Не можехме да изоставим населението във възникналата ситуация“, обосновава действията си президентът. Рейтингът на популярността му в Крим е 80%. Патриотична вълна заля Русия, народът ликуваше, че „Крим отново е наш“. Държавните медии отбелязаха тържествено обединението и едновременно с това разгърнаха антиукраинска пропаганда.

Когато през февруари 2014 г. проруският президент на Украйна Виктор Янукович бе свален, Путин определи това за „държавен преврат“ и „въоръжено изземване на властта“, с което „част от украинския народ“ не е съгласен. От негова гледна точка Украйна е просто част от Русия: „Ние обичаме Украйна. За мен украинският народ е братски народ, дори е част от руския народ“.
На 16 март 2014 г. в Крим се проведе референдум. Почти 97% от гласоподавателите (83% от населението на Крим участва в гласуването) гласуваха за „обединението“ на Крим с Русия. Но местните журналисти съобщават за многобройни нарушения на тези избори.

Четири години по-късно Путин отбеляза годишнината от референдума заедно с хиляди граждани на Севастопол. По време на митинга той каза: „Благодарение на вашето решение, Севастопол и Крим се завърнаха в родния си дом, в отечеството си.“

В Севастопол

В Севастопол

И досега държавите от международната общност не признават присъединяването на Крим към Руската федерация. Според САЩ и ЕС това е явно нарушение на украинския суверенитет и наложиха санкции срещу Русия. Но в „кримския въпрос“ оттогава нищо не се е случило.
Впрочем въпросът за анексирането на Крим избледнява на фона на войната в Донбас. През април 2014 г. сепаратисти от Източна Украйна заеха административните учреждения в Донецк и Луганск. Малко по-късно започнаха сраженията между украинските въоръжени сили и доброволческите батальони.

Според Европейския съюз, Русия подкрепя и продължава да поддържа сепаратистите с пари, хора и логистични услуги. Западни военни наблюдатели разполагат със снимки, на които е видно как оръжие и други товари пресичат руската граница в Донбас. Според съобщенията на западната преса в конфликта се използват и руски бойци. Западът реагира с допълнителни санкции срещу Русия.

Москва отрича участието си в конфликта, както и обвиненията във връзка с унищожаването на самолета MH17. Цивилният самолет превозващ 298 пътници на борда, беше свален на 17 юли 2017 г. в източна Украйна от руска ракета от зенитно-ракетен комплекс „Бук“, разположен в село, което е под контрола на сепаратистите. Това бе установено от международен екип от следователи.

В източната част на Украйна продължават да се водят сражения. Според ООН, загиналите са повече от 10 хиляди души. В тази зона все още се използват тежки конвенционални оръжия, а военните действия преминават в упорита позиционна война. И двете страни нарушават условията на примирието залегнало в Минските споразумения, както отбелязват наблюдателите от ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа). В момента се обсъжда предложението на Путин за създаването на мироопазваща мисия на сините каски, но засега безрезултатно.

Путин и Западът

10 февруари 2007 г. е денят, в който Владимир Путин се дистанцира от Запада. В категоричната си реч на Мюнхенската конференция по сигурността той заяви, че концепцията на САЩ за еднополярен свят е обречена на провал.

„Процесът на разширяване на НАТО няма нищо общо с модернизирането на самия алианс или с осигуряването на сигурност в Европа. Напротив, това е доста провокиращ фактор, който намалява нивото на взаимно доверие „.

Речта на руския президент на Конференцията по сигурността придаде друго значение на трансатлантическите отношения. Путин обвини САЩ, че се стремят към „еднополюсен свят“ и предупреди НАТО да бъде внимателен с „неконтролираното използване на военна сила“. Според него Северноатлантическият алианс и Европейският съюз налагат волята си на другите държави, разчитайки на влиянието, което оказват върху тях. Разширението на НАТО на Изток и досега е критикувано от руския президент, тъй като според него военната инфраструктура на Запада достига до „руските граници“.

През 2002 г. Москва и Западният алианс се споразумяха за тясно сътрудничество в рамките на Съвета Русия-НАТО. Днес за това и дума не може да става.

Днес отношенията между Русия и Съединените щати са по-лоши от всякога. Но и при президента на САЩ Барак Обама, те не бяха от най-добрите. Путин обвини Обама, че се намесва дори и в Украйна, която Путин разглежда като руска сфера на влияние. Путин така и не успя да установи нормални отношения с Обама, който дори нарече Русия регионална държава.

Американският президент Доналд Тръмп поне показва уважение към руския президент, макар че отношенията между двете държави са на доста ниско ниво. Твърде сериозни бяха обвиненията, че Москва се е намесвала в изборите в САЩ чрез хакерски атаки и интернет кампании. Путин отрича всичко това. Неотдавна американските власти повдигнаха обвинения срещу 13 руски граждани, които са работили във „фабриката за тролове“, принадлежаща на един от руските олигарси. Вашингтон наложи нови санкции срещу някои олигарси и държавни служители.
Очакванията на Москва, че с Тръмп може някак си да се сработят забележимо отслабнаха.

Недоверието спрямо Русия е голямо и в много страни от ЕС. Установеният от тях стремеж на Москва да дестабилизира ситуацията в техните страни чрез фалшиви новини ги кара да бъдат доста предпазливи. Така например, по време на президентските избори във Франция Емануел Макрон беше на мнение, че телевизионният канал „Russia Today“ и новинарската агенция „Sputnik“ го дискредитират в предаванията и репортажите си.

Друг пример е химическата атака срещу бившия двоен агент Сергей Скрипал във Великобритания. Москва дори беше заявила, че той е искал да се самоубие.

Следващият пример е „Случаят Лиза“, когато руският външен министър Сергей Лавров обвини немските власти, че се опитват да потулят инцидента с девойката Лиза, която е от семейство на руски германци и която уж била отвлечена и изнасилена. Както се оказа по-късно нищо подобно не е имало.

Русия създава около себе си атмосфера на подозрителност, в която всичко изглежда съмнително.
В Европейския съюз предимно канцлерът Ангела Меркел поддържа контакти с Путин. Путин я уважава, въпреки че по време на посещенията си в Москва, Меркел открито го критикува за нарушаването на правата на човека в Русия.

Путин и Меркел

След анексирането на Крим през 2014 г. и избухването на войната в Донбас, Русия е почти напълно изолирана. Западът наложи санкции срещу Русия, която все повече се ориентира към Азия и Китай.

Откакто през септември 2015 г. Путин се намеси в сирийската война, политическата ситуация се промени – Русия отново е на международната сцена. Критиците злословят, че Путин се е върнал на световната арена с помощта на бомбите. В зоната на военни действия в Сирия въздушното превъзходство е на страната на Москва. Това че Съединените щати не проявяват активност в сирийския конфликт й е само от полза.

Официалната позиция на Русия в Сирия е, че се бори с тероризма, но всъщност целта й е да подкрепи режима на Башар Асад. Следствената комисия на ООН за Сирия обвинява Асад в 27 химически атаки предприети от началото на сирийската война. По време на последната предполагаема атака с използване на отровни газове в град Дума загинаха повече от 40 души. САЩ, Великобритания и Франция реагираха на това със серия от единични военни удари срещу сирийски позиции и обекти.

Путин се задържа години наред в Сирия. Въпреки че президентът обяви победа над тероризма, военните операции все още продължават.

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.