Вечният президент на Русия. Част 1

Кристина Хебел, Бенямин Бидер – списание „Дер Шпигел“ (Der Spiegel)

На 7 май 2018 г. Владимир Путин положи клетва за четвърти път, всъпвайки в длъжност като президент. В продължение на 18 години той ръководи Русия, сега започва новият му шестгодишен мандат като държавен глава.

На президентските избори на 18 март 2018 г. Путин получи 76,69% от гласовете, което се превърна в нов рекорд. Изглежда, че той няма алтернатива – впечатление, което с готовност се подкрепя от пропагандата в държавните средства за масова информация.

Но и самият Путин има отношение към тази представа, изгонвайки и лишавайки ги от собственост някои олигарси и опоненти, принуждавайки по този начин критиците си да замълчат от страх. Медиите, съдебната власт, парламентът и икономиката са почти изцяло подчинени на него.

На какво се основава неговата власт и невероятната му популярност? Каква роля играят във всичко това църквата, спорта и армията? Как вижда президентът външнополитическата значимост на своята страна? В статията ще ви предоставим нашия поглед върху нещата.

Путин и неговото обкръжение

Системата на властта на Путин се основава не толкова на бюрократичната йерархия, колкото на личните взаимоотношения. Откакто през 2000 г. Путин спечели властта над Русия, той създаде около себе си неформална мрежа – властови елит, чийто представител е той. В този елит влизат негови доверени лица, много от които той познава от десетилетия.

Към вътрешния властови кръг се отнасят няколко десетки представители на различни групи по интереси: това са представители на службите за сигурност, така наречените силоваци, либерални икономисти, както и представители на църквата и олигархията.

Тук например влиза милиардерът и строителен магнат Аркадий Ротенберг, когото Путин познава от детството си. Именно той строи тръбопроводите на „Газпром“, както и моста, свързващ Крим и континентална Русия. От това той печели милиарди евро. Или Игор Сечин, шеф на най-голямата руска компания „Роснефт“, със силни връзки в специалните служби. Някога той беше личен секретар на Путин, когато сегашният президент заемаше длъжността заместник-кмет на Санкт Петербург. В кметството Путин се запозна и с либералния икономист Дмитрий Медведев, днешният премиер на Русия.

Всички тези хора се борят зад кулисите за влиянието, ресурсите и благосклонността на Путин. Президентът дава тласък на процесите, играе ролята на модератор в това своеобразно политбюро, стремейки се към баланс на интересите на конкуриращите се групи.

Обществеността ще научи за някакъв вид проблем в този кръг, едва когато резултатът вече е налице. Така например Владимир Якунин, директор на руските държавни железници, който дълго време принадлежеше към властовия кръг, бе принуден през август 2015 г. да го напусне. През ноември 2017 г. бившият министър на икономическото развитие Алексей Улюкаев беше арестуван от ФСБ, а впоследствие получи присъда от 8 години затвор при строг режим, след като се скара със Сечин.

Путин и неговият властови апарат

Важните решения се вземат под ръководството на Путин в Кремъл. Дискусиите с цел да се повлияе върху правителството не се предвиждат. Освен това онези, които предприемат такава стъпка, се излагат на опасност да бъдат изключени от системата.

Парламентът зависи от Кремъл. Формално, под властта на Путин, този важен орган за вземане на решения се превърна в конформистка институция, чието единствено правомощие е да утвърждава законопроектите. През 2014 г. депутатите успяха в рамките на само едно заседание да обсъдят 18 законопроекта и и да приемат осем от тях. В края на 2017 г. станахме свидетели как за рекордните няколко дни депутатите одобриха закон, според който медиите могат да бъдат обявени за „чуждестранни агенти“.

Правителствената партия „Единна Русия“ разполага с мнозинството депутатски места в Думата, а парламентарната опозиция практически се контролира от Кремъл. Властта на неговия апарат се простира и върху субектите на Федерацията. Путин се погрижи на всички ключови властови позиции в субектите на Федерацията да стоят лоялни сподвижници. В същото време той постоянно сменя висшите държавни чиновници, както се случва например с мнозинството губернатори, които управляват субектите във Федерацията. Днес начело на губернаторските администрации са предимно млади технократи, които трябва да изпълняват задачите, които са им възложени и да осигуряват ефективността на дейността на подопечния им чиновнически апарат.

Както и министрите от правителството, те са длъжни редовно да се явяват на доклад пред Путин. След това държавните телевизионни канали излъчват репортажи как президентът очаква отговор на своите въпроси от чиновниците си. Всичко това много наподобява на изпит в училище, а след това показват как той им дава указания и напътствия.

Редовно по време на социологически проучвания президентът получава по-добри резултати от правителството и парламента. Рейтингът на популярността му е над 80%. Путин успява да бъде част от властовата система и въпреки това да се възприема отделно от нея.

Възстановяването на „властовата вертикала“

Руснаците смятат, че Путин има заслугата, както обеща при встъпването си в длъжност, че възстанови нормалния механизъм на функциониране на държавата, т.нар. „властова вертикала“. За 90-те години, когато Съветският съюз беше под ръководството на първия демократично избран президент Борис Елцин, мнозина руснаци си спомнят с ужас: заплатите и пенсиите не се изплащаха, държавната собственост се разхищаваше и пропиляваше, бедността и алкохолизмът се засилиха драстично, престъпността безчинстваше. В резултат, на което в края на краищата Русия фалира.

При Путин всичко това не беше напълно забравено, но той осигури на страната определена стабилност. Ето защо народът се примири с факта, че президентът все повече и повече концентрира власт в ръцете си и в Кремъл. Същевременно бившият офицер от специалните служби Путин разшири областите на действие на силите за сигурност. Създаването на Следствения комитет през 2007 г. и Националната гвардия през 2016 г., които са пряко подчинени на президента, доказват това.

Путин и църквата

Владимир Путин

Това вече се превърна в ритуал: по време на всеки по-голям църковен празник телевизията излъчва репортажи как Владимир Путин посещава православен храм. На 19 януари (бел.ред. Богоявление, Йордановден) президентът се потопи в ледената вода пред обективите на телевизионните камери. На този ден православните вярващи традиционно празнуват Кръщение Господне.

По време на всички важни държавни събития, такива като обръщението на Путин към нацията, патриарх Кирил винаги седи в първата редица сред почетните гости. Държавата и църквата се представят пред обществото като съюз, който е полезен и за двете страни. Въпреки че член 14, параграф 2 от руската Конституция предвижда разделение на църквата и държавата.

Бившият президент Борис Елцин беше първият, който разбра колко важна е влиятелната руска православна църква за сплотяването на страната след разпадането на Съветския съюз. По времето на Путин съюзът между държавата и църквата стана още по-непоклатим.

Ако в Съветския съюз православната църква винаги оставаше в сянка, то сега тя е вездесъща. Безбройните църкви са пълни с хора, най-малко 75% от общото население в Русия, което се равнява на 143 милиона души, се смятат за православни.

Въздигането на църквата и на президента Путин в очите на обществото се представя от държавните медии като неразривно цяло. Това беше показано неотдавна във филма за възраждането на известния манастир на остров Валаам (бел.ред. Спасо-Преображенски ставропигиален мъжки манастир, наричан още “Северния Атон”), разположен северно от Санкт Петербург.

Църквата процъфтява благодарение на привилегиите, предоставени й от държавата. Тя например не е задължена да плаща данъци за земята и имотите, които притежава, както и за печалбата от продажбата на книги, икони или свещи.

Пазител на руските ценности и морал

Църквата разглежда себе си, от една страна, като преграда срещу влиянието оказвано отвън, от друга страна поддържа Кремъл, например чрез одобряване на анексията на Крим. Същевременно църквата се смята за пазител на руските ценности. В хомосексуализма например, тя вижда един от признаците за предстоящия край на света.

През годините църквата значително разшири влиянието си върху обществото. Колко далеч може да стигне това се демонстрира през 2017 г. с историята с филма „Матилда“. Религиозни православни фанатици продължително време заплашваха режисьора и актьорите участващи във филма, докато Кремъл и Църквата по никакъв начин не се намесиха във възникналото напрежение. Филмът разказва за предбрачната любовна афера на Николай II, когото църквата обяви за светец.

С поругателите на църквата държавата изобщо не се церемони. През февруари 2012 г. на олтара на реставрирания катедрален храм Христос Спасител се появиха неочаквано няколко момичета в маски, които започнаха да пеят така наречения пънк-молбен. По този начин групата „Пуси Райът“ искаше да изрази своя протест срещу патриарха и Путин, срещу сътрудничеството между църквата и специалните служби, както и срещу забраната на абортите. В страните от ЕС тези жени щяха да бъдат глобени за нарушаване на обществения ред за деянието си, докато в Русия три от тях бяха осъдени на две години изправителен лагер.

Путин и медиите

Журналистката от телевизия NBC Мегън Кели интервюира руския президент

Журналистката от телевизия NBC Мегън Кели интервюира руския президент

По отношение на свободата на пресата, след 18-годишния престой на Путин във властта, нещата не изглеждат никак вдъхващи оптимизъм. В своя индекс за свободата на пресата организацията „Репортери без граници“ поставя Русия на 148 място от 180 възможни.

В Русия няма национален телевизионен канал, който да е независим от държавата и да е критично настроен срещу правителството. Телевизия „НТВ“, която през 90-те години беше пример за критична журналистика, сега, както и другите два основни канала „Русия 1“ и „Първи канал“, е под контрола на Кремъл.

След като Путин дойде на власт, Кремъл смаза частните концерни на медийните магнати и постави телевизионните им канали под свой контрол. Държавните телевизии доминират в областта на информацията, те са най-важният инструмент за пропаганда на Кремъл. Според статистиката почти 70% от руснаците редовно гледат телевизия.

Президентът постоянно присъства на телевизионния екран. Ту Путин приема доклади от министрите си, ту разговаря по телефона с Доналд Тръмп или пък показват как Путин отива в Кемерово след опустошителния пожар в търговския център и полага цветя. Телевизионните канали информират зрителите много подробно, принципно телевизионната публика има достъп до всяка точка в света, включително и в зоните на военни операции в Сирия и в Донбас. В репортажите не се допускат критични нюанси, опонентите на Кремъл рядко получават думата, а по време на различните политически токшоута те се подлагат на оскърбления и унижения.

И мрежата на радиостанциите до голяма степен се контролират от държавата. Малкото останали критични медии се намират под постоянен натиск, например, телевизионният канал „Дожд“ (бел.ред. Дъжд), който днес може да бъде гледан само в интернет, или радио „Ехото на Москва“. Същото нещо се случва и с критично настроени вестници и интернет портали, чийто брой на читатели, в сравнение с аудиторията на телевизионните канали, е малък. Те се принуждават да се финансират чрез приходи от sms плащания и реклама. От 2016 г. броят на чуждестранните издателства намалява и сега е не повече от 20% от общия брой.

Медийните закони

От началото на третия президентски мандат през 2012 г. много нови закони допълнително ограничиха свободата на журналистите. Например така нареченият закон „Луговой“ от февруари 2014 г. позволява на ведомството, което осъществява надзора върху дейността на медиите, да блокира достъпа до средствата за масова информация по всяко време и да се образува досъдебно производство само по искане на прокуратурата. Оттогава мнозина медии са изключително предпазливи. Критичните разследвания за президента, правителството, апарата на държавна сигурност, както и патриарха се считат за опасни и проблематични.

В допълнение, властите се опитват да контролират и съдържанието в Интернет. Институцията, която осъществява медийния надзор над медиите, Роскомнадзор (бел.ред. Федералната служба за надзор в сферата на съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации) понякога действа произволно въз основа на неясно формулирани закони и блокира достъпа до сайтове. Това се случва ежедневно с десетки интернет сайтове. Освен това всички медии е възможно да бъдат обявени за „чуждестранни агенти“.

Законът за „чуждестранните агенти“ беше приет набързо в края на 2017 г. Кои медии могат да бъдат засегнати от този закон, дали законът се отнася само до чуждестранните медии, като финансираното от САЩ „Радио Свободна Европа/Радио Свобода“, засега остава неясно.
Законът беше приет, след като Съединените щати признаха телевизионния канал RT (преди Russia Today, Русия днес), за чуждестранен агент. В „информационната война“ със Запада Москва активно използва всички средства, за да представи своята гледна точка на задграничните зрители. RT с неговите над 2000 служители струва на Кремъл над 274 млн. евро. Излъчванията са на арабски, английски, френски и испански.

Путин и спортът

Владимир Путин

Владимир Путин е страстен спортист. Той с готовност излиза на татамито, за да свали поредния си противник с крак. Започва да тренира джудо на 11-годишна възраст. Днес той няма нищо против да излезе на леда и да поиграе и хокей. Може и във водата да се гмурне, за да поплува няколко дължини в басейна или пък да се отдаде на подводен риболов. Често това се случва в присъствието на камери от държавните телевизии, които показват Путин от всякакъв ракурс, сякаш искат да кажат: вижте, въпреки че президентът е на 65 години, той е в крепко здраве и в отлична спортна форма.

Но спортът в „путинска Русия“ изпълнява и други важни функции: президентът прави всичко възможно, за да представи страната си като велика спортна държава. Руснаците, една горда спортна нация, обичат спорта и затова олимпийските игри в Сочи през 2014 г. бяха за тях най-голямото събитие от години насам. Русия проведе изключително добре организиран турнир (бюджет около 4,8 милиарда евро), а руските спортисти спечелиха множество медали.

Допинговият скандал

Но спомените за този триумф бяха помрачени от докладите за допингов скандал. Международният олимпийски комитет (МОК) дълго време се колеба преди да оповести окончателните си заключения. Той заяви, че става дума за „безпрецедентна и систематична употреба на допинг“ в Русия. Би било по-уместно да се говори за държавна политика на употреба на допинг, тъй като в скандала се оказаха замесени не само Министерството на спорта, но и службите за сигурност, според разследването на Ричард Макларън, специален представител на Световната антидопингова агенция (WADA). В резултат на това много руски спортисти бяха дисквалифицирани, а медалите им иззети.

В настоящия момент Путин се нуждае от нов спортен успех. В тази връзка той разчита на Световното първенство по футбол. От 14 юни до 15 юли в Русия ще се срещнат най-добрите футболни отбори в света и в продължение на един месец страната ще бъде в центъра на всеобщото внимание. Усмихващият се Путин е показван от телевизиите до президента на ФИФА Джовани Инфантино. Швейцарецът хвали Русия за подготовката на турнира и казва на Путин, че „ние сме един екип“. Това е точно това, което иска да чуе президентът, който след анексията на Крим и началото на войната в източната част на Украйна, продължително време изпадна в международна изолация.

Разбира се, и руският тим ще участва в Световното първенство, въпреки че до този момент той не може да се похвали с особен успех. Но за предстоящия Мондиал това е без значение. Той ще се превърне в най-скъпия шампионат за всички времена – бюджетът му е повече от девет милиарда евро.

Предстоящото Световно първенство може да се разглежда като една от големите програми за модернизация на страната. Не само в малките градове като Самара, Саранск, Калининград, но и в Ростов на Дон, бяха изразходвани милиони евро за нови летища, улици и подобряване на общата инфраструктура. Удовлетворителното е, че, за разлика от много други проекти в Русия, програмата на ФИФА за въвеждане в експлоатация на различните спортни обекти е необходимо да бъде строго спазвана, въпреки че и тук не мина без скандали, например в Санкт Петербург и Самара.

Организирайте нещата така, че всички да ахнат! – това е мотото на организаторите на турнира, който ще се проведе едновременно в 11 града на Русия. Най-източният от тях, Екатеринбург, се намира на географската граница между Европа и Азия. Градовете, където ще се играят мачовете, понякога са разположени на хиляди километри един от друг и се намират в четири часови зони.

Ето такъв гигантски по сложност проект трябва да осъществят организаторите на Световното първенство. Путин лично следи за изпълнението на плановете за действие и изисква всичко да преминава в изряден порядък. В крайна сметка Кремъл иска да покаже на света, че Русия може да организира Световна купа.

Източник – www.inosmi.ru

Reply