Българската армия в началото на XX-ти век

Статистически данни

В началото на XX-ти век територията на Княжество България е 96 000 км.

Според преброяване от 1905 г., населението на България е 4 035 575 души (според преброяването от 1910 г. населението е нарастнало вече до 4 329 108 души). От тях 2 057 092 мъже и 1 978 483 жени.

Средната гъстота на населението е 41,9 души на квадратен километър. Най-гъсто населените окръзи са Търновски (54.6), Русенски (49.9) и Видински (49.1), а най-рядко населената част е черноморското крайбрежие и някои планински райони.

Естественият годишен прираст е 1.38%. Градското население е 19.57%, а селското население е 80.43%. Съставът на населението е доста хомогенен: около 80% са българи; други етноси са – турци, гърци, власи, евреи и цигани; чужденците, които пребивават в страната са малко над 50 хиляди човека. Турското малцинство е най-многобройното – през 1909 г. те възлизат на 493 313 души. Гърците са само 7 299 души.

Най-големите населени места в България са: столицата София с 82 621 души, Пловдив – 45 707, Варна – 37 417, Русе – 33 632, Сливен – 25 001, Шумен – 22 275, Плевен – 21 145, Стара Загора – 20.788, Пазарджик-17 554, Видин -16 387 , Бургас – 12 946 и Търново – 12 185 души.

Страната е разделена на окръзи, а окръзите на околии. Бюджетът за 1909 г. е със заложени приходи 163 183 048 лева и 153 244 446 лева разходи.

Въоръжени сили на България

Сухопътни войски

⦁ Действаща армия и запас
⦁ Резервна армия
⦁ Народно опълчение
⦁ Запасни войски

Действащата (полевата) и резервната армии са предназначени за непосредствени действия в случай на война, опълчението за спомагателни действия и само в краен случай за усилване на полевите войски.

Запасните войски се формират във военно време за попълване на загубите в полевата армия. В мирно време кадрови военнослужещи (офицери и подофицери) се поддържат единствено за полевата армия, за резервната армия е предвидено постоянни кадри само в следните родове войски- пехота и артилерия.

1912 г. Автомобилна колона на българската войска

1912 г. Автомобилна колона на българската войска

Попълване на армията

Задължителната военна служба е всеобща и лична. На мюсюлманите е предоставено правото, вместо да отбиват военна служба, да плащат военен данък (от 20 до 60 лева годишно) в продължение на 10 години. На военна служба подлежат всички български поданици от 20 до 46 години.

Срок на задължителната военна повинност:

Общият срок на военната служба е 26 години (до 46-годишна възраст включително) и се подразделя както следва:

⦁ Служба в действащата армия до 40-годишна възраст включително, за тези, които са отслужили в пехотата и 39-годишна възраст за отслужилите в специалните родове войски;
⦁ Служба в първия призив на народното опълчение до 44-годишна възраст включително;
⦁ Служба във втория призив на народното опълчение до 46-годишна възраст включително;

Службата в действащата армия се дели на:

⦁ Служба в кадровата армия;
⦁ Служба в запаса на действащата армия;

Службата в кадровата армия

Пехота – 2 години; в специалните родове войски (кавалерия, артилерия, инженерни войски, флот) – 3 години;
⦁ Запас – 17 или 18 години, т.е. до 40-годишна възраст;
⦁ Опълчение – 6 години, от които 4 г. в първи призив и 2 г. във втори призив;

Облекченията по отношение на военната служба са изключително ограничени: дава се възможност за отлагане на военната повинност поради физическо изоставане в развитието или болест, необходимост от завършване на средното или по-високо образование.

Освобождават се от задължителна военна служба физически дееспособни лица или, когато в семейството няма друг способен за работа член на семейството, както и духовни лица. Освободените от служба, с изключение на инвалидите, заплащат военен данък в продължение на 10 години (от 10 до 1000 лева годишно).

Територията на България се разделя на:

а) девет дивизионни области;
б) всяка дивизионна област се разделя на четири полкови окръжия;
в) всяко полково окръжие се разделя на четири дружинни (батальонни) райони;

Подофицерските звания в българската войска са: младши унтер-офицер, старши унтер-офицер и фелдфебел.

Офицерските чинове в българската войска се делят на три категории:

а) обер-офицерски;
б) щаб-офицерски;
в) генералски;

Обер-офицерските чинове са: подпоручик, поручик и капитан; щаб-офицерските са: майор, подполковник и полковник. Генералските чинове са три: генерал-майор, генерал-лейтенант и генерал в зависимост от рода войски, към който принадлежи съответният офицер — генерал от пехотата, генерал от кавалерията и генерал от артилерията.

Тези чинове са еднакви за всички родове оръжие, с изключение на флота, в който чиновете са: Обер-офицерски: мичман II клас, мичман I клас и лейтенант. Щаб-офицерски са: капитан-лейтенант, капитан II ранг и капитан I ранг. Генералският чин е само един – адмирал.

Корпусът на офицерите се попълва от производството в първи офицерски чин на юнкерите от Софийското военното училище, както и от юнкери, които са завършили чуждестранни (предимно руски) военни училища. Във военното училище се приемат младежи завършили средно образование и издържали приемния изпит. Офицерите за Генералния щаб, както и за инженерните части и артилерията се попълват с офицери завършили военна академия или военни университети в чужбина.

Състав на действащата армия

Пехота, кавалерия, артилерия, инженерни войски, спомагателни войски, флот и различни военни ведомства.

Пехотата се състои от 36 пехотни полка. Всеки пехотен полк се състои от два батальона, а всеки батальон – от 4 роти. Освен това, във всеки полк има по една „нестроева рота“.

Кавалерията се състои от 6 конни полка (от които единият е Лейб-гвардейският полк) и 9 кавалерийски дивизиона.

Артилерията се състои от полева артилерия, планинска артилерия и крепостна артилерия. Полевата артилерия се състои от 9 артилерийски бригади; всяка бригада от 2 полка, всеки полк от 3 отделения. Планинската артилерия се състои от една бригада с 6 отделения, с по 3 батареи във всяко отделение. Крепостната артилерия се състои от 3 крепостни батальона с до 8 роти във всеки батальон.

Български артилеристи през Балканските войни

Български артилеристи през Балканските войни

Инженерните войски се състоят от една пионерна бригада, в която са включени: а) 9 пионерни дружини с по 2 роти и 1 техническа полурота във всяка дружина; б) 1 железопътна дружина; в) 1 понтонна дружина; г) 1 телеграфна рота и д) 1 паркова рота.

Спомагателните войски се състоят от: а) 9 возарски команди (обозни части); б) 9 дивизионни болници със санитарни команди; в) артилерийски складове с артилерийски арсенал и артилерийски работилници и г) ремонтни конски депа.

Действащата армия се подразделя на а) девет отделни пехотни дивизии; б) осемнадесет пехотни бригади; в) три конни бригади; г) една пионерна бригада;

Всяка отделна пехотна дивизия се състои от: а) четири пехотни полка; б) една артилерийска бригада; в) една дивизионна болница със санитарна команда и г) една возарска команда.

Въоръжение на българската армия

Пехота- 8 мм пушки „Манлихер“ обр. 1888 и 1895 г.; картечници система „Максим“.

Кавалерия – 8 мм карабини система „Манлихер“ образец 1895 г.; сабя

Полева и планинска артилерия – скорострелни оръдия и гаубици системи „Шнайдер – Крьозо“ и „Круп“.

Общата численост на армията в мирно време е 70 000 човека, а във военно време 200 000 човека и 1000 оръдия. Бюджетът на България в началото на ХХ век е 40 милиона лева, което представлява 22-23% от държавния бюджет.

Източник: Закон за устройството на въоръжените сили на Българското Царство (Утвърден с указ №93, от 31 декември 1903 год., и обнародван в „Държавен вестник“, брой 18 от 24 януари 1904 год.)

Reply