Бойно приложение на танковете „Матилда“

Структура на танковите части

В навечерието на ВСВ британските танкови части са имали няколко варианта на организация. Например някои от полковете са преобразувани в танкови от кавалерийски части – хусарски, драгунски и т.н. Част от тези войскови части са с многовековна история. Другата категория са т.нар. кралски танкови полкове (Royal Tank Regiment), които са сформирани в края на ПСВ. Нивото на бойна подготовка на последните е по-висока.

Англичаните пристъпват към създаването на танкови бригади и дивизии едва в началото на ВСВ. Танковите части на Британските експедиционни сили разположени във Франция през септември 1939 г. са организирани в две леки разузнавателни бригади (1st and 2nd Light Reconnaissance Armoured Brigade).

Освен тях на континента е дислоцирана и 1-ва армейска танкова бригада (1st Army Tank Brigade). По това време на територията на Великобритания е сформирана 1-ва танкова дивизия (1st Armoured Division), която е с бригадна организация. През пролетта на 1940 г. и тя е транспортирана на континента.

Колона с крейсерски танкове MK IV от 5-ти кралски танков полк към 3-та бронирана бригада (1-ва бронирана дивизия) на учения в Англия. Юли 1940 г.

Колона с крейсерски танкове MK IV от 5-ти кралски танков полк към 3-та танкова бригада (1-ва танкова дивизия) на учение в Англия. Юли 1940 г.

Към средата на първата година от войната основната структурна единица на британските танкови войски е бригадата. Съществуват два вида бригади – танкови (Armoured), които е можело да бъдат, както отделни, така и влизащи в състава на дивизии и вторият вид е армейски танкови бригади (Army Tank), които са били само отделни.

Първият тип бригади са окомплектовани основно с крейсерски и понякога пехотни танкове, докато последните са оборудвани само с пехотни танкове. Според английската система за класификация крейсерският танк е т.нар. бърз танк, с лека броня и оръдие с по-малък калибър. Създадени са за бързо проникване в тила на противника и нанасяне на загуби на противника с неочаквани атаки.

Пехотният танк служи за непосредствена поддръжка на пехотата при атакуване на укрепени позиции. Невисоките изисквания за скорост позволяват на конструкторите да ги оборудват с по-мощна броня, отколкото при средния танк. Главна цел – подавяне и разрушаване на огневите точки, унищожаване на противниковата пехота, защита на пехотата от контраатаки, преодоляване на защитни укрепления.

В състава на 1-ва армейска танкова бригада влизат три Кралски танкови полка – 4.RTR, 7.RTR и 8.RTR. Два от тях 4-ти и 7-ми са дислоцирани във Франция. В състава на 4-ти кралски танков полк влизат 50 танка Matilda I и пет леки танка Mk VI (Бел.ред. Към леките танкове се отнасят танкове с бойна маса до 15 тона, въоръжени с малкокалибрено оръдие и картечница или само с картечници. Използвали са се като средство за поддръжка на пехотата или конницата.).

В 7-ми кралски танков полк влизат 27 бр. Matilda I, 23 бр. Matilda II и 7 бр. леки танкове Mk VI. До битката при Арас 1-ва армейска танкова бригада въобще не участва в бойни действия – просто значителна част от танковете излизат от строя по време на марш по белгийските пътища.

Битката при Арас

На 20 май 1940 г. лорд Горт, командващият Британските експедиционни сили, дава заповед за контраатака на настъпващите немски войски в района на град Арас, Франция. Сутринта на следващия ден британската оперативна група „Франклин” в състав от 5-та и 50-та пехотни дивизии поддържани от 74 танка от 1-ва армейска танкова бригада, както и от части на 3-та френска механизирана дивизия нанасят контраудар по тила на 7-ма немска танкова дивизия на Ромел.

Въпросните сили са били твърде незначителни, за да достигнат решаващ резултат, но въпреки всичко немците понасят тежки загуби. Немските 37-мм противотанкови оръдия не успяват да спрат „матилдите“ и само с въвеждането в боя на цялата артилерия и на първо място на 88-мм зенитни оръдия Ромел успява да задържи англичаните.

Немците бързо се прегрупират и разгръщат за ответен удар 5-та и 7-ма танкови дивизии, СС дивизия „Мъртвешка глава”, 11-та мотопехотна бригада и 10-та танкова дивизия от групата на Гудериан. Превземайки Арас те отхвърлят англичаните на север. Положението на съюзниците в Белгия и Северна Франция скоро става катастрофално.

Впрочем англичаните с пълна сила са стартирали вече осъществяване на мероприятията в рамките на операция „Динамо” – евакуация на своите войски от континента. Така че контраударът на 1-ва армейска танкова бригада е със задача не разгромяването на немските съединения, а прикриване на отстъплението на английските части към Дюнкерк.

В хода на евакуацията се извозва единствено личния състав, техниката е изоставена. Екипажите успяват да унищожат част от танковете, другата част немците пленяват в изправно състояние.

Унищожен танк Matilda Mk.I Франция, май 1940 г.

Унищожен танк Matilda Mk.I. Франция, май 1940 г.

Междувременно в самата Англия е съществувал само един полк, който е имал на въоръжение пехотни танкове – 8-ми кралски танков полк (ктп). Въоръжен е с танкове Matilda I и Matilda II в съотношение 2:1. Скоро след евакуацията и двата танкови полка, които взимат участие в сражението при Арас получават повторно за материална част танкове Matilda II. 4-ти кралски танков полк остава в Англия, а 7-ми кралски танков полк е насочен в Египет, където по това време започват вече първите сражения с италианските войски.

Операция „Компас“

Целта на операцията е пълният разгром на италианските войски в Северна Африка. За настъплението англичаните използвали 7-ма танкова дивизия, 4-та индийска пехотна дивизия, един подсилен пехотен полк и 7-ми ктп. Самият кралски танков полк представлявал най-сериозната сила, имайки на въоръжение 50 танка „Матилда“, срещу които са били безсилни както италианските танкове, така и средствата за противотанкова отбрана. Двуфунтовите оръдия на „Матилдите“ пробивали бронята на всеки един италиански танк. Против 120 италиански танка англичаните изправят 275 бойни машини.

7-ми ктп заедно с 4-та пехотна дивизия атакуват италианския лагер Нибейва. Противникът е изненадан, започва паника. „Матилдите“ буквално газят противотанковите оръдия и косейки с картечни редове мятащите се италианци се придвижвали в дълбочина на лагера. И въпреки царящия хаос, димната завеса от горящи камиони и цистерни с гориво, разчетите на няколко 75-мм полеви оръдия успяват да открият огън по английските пехотни танкове. Снарядите им не пробивали бронята на „Матилдите“, но в резултат на попадения в ходовата част и заклинвания на куполите италианските артилеристи успяват да извадят от строя 22 английски танка. Нито една от „матилдите“ не е повредена сериозно, но до края на деня не участват в боя.

Пленени италиански средни танкове M11/39 в битката при Нибейва.

Пленени италиански средни танкове M11/39 в битката при Нибейва.

Битката за Бардия

На 3 януари 1941 г. англичаните започват щурма на Бардия. В първия ешелон на атакуващите войски действат 22 „Матилди“ от състава на 7-ми ктп. Италианците отново почувстват силата на практически неуязвимите английски пехотни танкове. За това колко е голяма ролята на „матилдите“ при щурма на Бардия може да се съди по думите на командира на 6-та австралийска пехотна дивизия генерал Маккой, който заявява, че за него всеки танк „Матилда“ е равен на пехотен батальон.

Решаваща роля за блестящо завършената операция „Компас“ изиграват малобройните танкове „Матилда“ от 7-ми ктп. Именно в хода на тази операция танкът „Матилда“ получава титлата „Кралица на бойното поле”. Впрочем не за дълго.

Операция „Бойна секира”

15 юни 1941 г. Цел на операцията – пробив на немските позиции защитаващи прохода от Египет в Киренайка, както и деблокиране на Тобрук. Английските загуби, особено на фона на немските, са чудовищни. От 90 крейсерски танка участващи в операцията безвъвзвратно са унищожени 27 машини. Още по-лошо е положението при „матилдите“ – от 100 танка в 4-та танкова бригада са унищожени 64 машини! Немците губят само 12 танка. Операция „Бойна секира” е краят на „ерата на неуязвимостта” на танка „Матилда“ – те започват да се изместват от по-маневрените „Валънтайн”.

Пет месеца след сражението при Ел-Газала с „Матилди“ е въоръжена само 32-ра армейска танкова бригада. Преди сражението в Ел-Аламейн на 23 октомври 1942 г. в танковите части на 8-ма английска армия вече не е имало танкове „Матилда“. В това повратно за цялата Северноафриканска кампания сражение „Матилди“ се използват само в сапьорния вариант на Scorpion.

Тихоокеански театър на военните действия

Следва да се отбележи, че на Тихоокеанския театър на военните действия „Матилда“ се преражда. Първите 140 танка пристигат в Австралия през юли 1941 г. По това време те вече почти не се използват в Северна Африка, но в джунглите на Нова Гвинея „Кралицата на бойното поле” отново показва качествата си.

До появата на „Матилда“ австралийските войски използвали в сраженията с японците основно американските леки танкове М3 „Стюарт“, които не били подходящи за непосредствена поддръжка на пехотата нито заради бронировката си, нито заради въоръжението си. Изисквало се е добре брониран танк способен „да унищожи японците в техните лисичи дупки и окопи”, както и за унищожаване на бункери.

Японските танкове не представлявали никаква заплаха за „Матилда“ – снарядите от техните оръдия не пробивали бронята на „дебелокожата госпожа“. Висока ефективност в условията на джунглата показват пехотните огнехвъргачки, но приближавайки се към японските дотове съставът на огнехвъргачките понасял големи загуби. Изход от създалата се ситуация е монтирането на огнехвъргачка на танк „Матилда“.

Matilda Frog

Вместо оръдие на куполата е монтирана огнехвъргачка, като кожухът на огнехвъргачката отдалеч е изглеждал като ствола на 76-мм гаубица. Сдвоената картечница Besa е запазена. Вместо мерач и зареждач в куполата е разположен варел с 80 галона (Бел.ред. Около 300 литра) огнесмес Geletrol и цилиндри със сгъстен въздух използвани за изхвърляне на огнесмесите. Още 100 галона (Бел.ред. Около 378 литра) огнесмес са поставени във варел разположен на кърмата на корпуса. В няколко варела в отделението за управление и в бойното отделение на танка е имало още 62 галона (Бел.ред. Около 234 литра) огнесмес.

Остров Моротай, Юни 1945 г. Огнеметен танк Matilda Frog.

Остров Моротай, Юни 1945 г. Огнеметен танк Matilda Frog.

Според разхода на огнесмес от основния варел разположен в куполата се изпомпвала огнесмес от допълнителните варели към основния. Огнехвъргачките е можело да стрелят на разстояние от 80 до 125 метра (всъщност, двойно по-малко). При всеки изстрел се е изразходвало до 10 галона (Бел.ред. Около 37 литра) огнесмес. Недостатък е голямата пауза между изстрелите – до 30 секунди, необходимо за повишаване на налягането.

25 танка са модифицирани в танк-огнехвъргачка и получават името Matilda Frog („Жаба“). Бойното им кръщение се състои в сраженията на остров Борнео, където те действат доста ефективно. Австралийските танкисти-огнехвъргачи се стремяли да не си създават излишни проблеми и практически никога не пълнели варелите в корпуса на танка с огнесмес. Много рядко са използвали и окачения на кърмата 100-галонен варел.

Към края на войната на фронта се появява и подобрена модификация танк-огнехвъргач Matilda Murray, в който се използва огнехвъргачка с барутен източник на налягане. Това позволило не само да се повиши темпа на стрелба, но и да се увеличи вместимостта на варела в куполата до 130 галона (Около 492 литра).

Войната в Тихия океан налагала създаването на танк-булдозер, който да е способен да прокарва колонен път в джунглата. На танка се е монтирало булдозерно оборудване произведено от  компанията British Standard Machinery Со (филиала в Сидни). Серийно са произвеждани две модификации – №1 Мк 1 с механично задвижване и 3 Мк 1 с хидравлично задвижване.

Танкове-булдозери са използвани от разузнавателния ескадрон на 1-ва австралийска танкова бригада по време на десантите на остров Лабуан и в Баликпапан през август 1945 г. Тежкото гребло на булдозера твърде много потъвало в почвата, освен това машината е била трудноуправляема въпреки наличието на сервоуправление, а и механик-водачът е бил напълно лишен от възможността да вижда нещо пред себе си.

Най-екстравагантната модификация на „Матилда“ осъществяват австралийски инженери, които оборудват танка с минохвъргачка за борба с подводници „Хеджхог“ (Hedgehog – таралеж). На кърмата на танка е монтирана бронирана кутия със седем насочващи се рактивни снаряди. Теглото на един снаряд е 28,5 кг., а теглото на заряда – 16 кг. Обхват на стрелба от 200 до 300 метра. Максимален ъгъл на издигане 45°. Издигането се осъществява с хидравлично задвижване при въртенето на купола, което е заимствано от американския среден танк М3.

На таблото с уредите е имало два индикатора, по чиито данни командирът на танка се ориентира за ъгъла на издигане. След изстрела на първия снаряд командирът коректира прицела и може да даде залпов огън, но залпът се осъществява с шест от цевите, без петата. За стрелба с петата цев е необходимо куполът на танка да се завърти на 30° вдясно, така че да не събори антената на радиостанцията. Като цяло се е получил допотопен вариант на „катюши“ по австралийски.

Танк Matilda Hedgehog.

Танк Matilda Hedgehog

Модифицирани са шест такива танка. След проведените изпитания в Куинсленд през май 1945 г., те са включени в състава на 4-та австралийска танкова бригада и ги изпращат на остров Бухенвил. Пристигат твърде късно и не взимат участие в бойни действия.

Обобщавайки бойната дейност на танк „Матилда“ по островите на Тихия океан, следва да се отбележи, че самите австралийци са смятали, че ако техните британски колеги сражаващи се на тези танкове в пустинята се уверят колко ефективно се използват „кралиците на бойното поле“ в джунглите, те не биха повярвали на очите си.

Ние нямаше да можем да спечелим кампанията в Нова Гвинея, ако не бяха танковете „Матилда” – това признават воюващите по тези места австралийски танкисти.

През 1948 г. в Австралия се сформират Граждански въоръжени сили превърнали се в аналог на британската териториална армия. 1-ва танкова бригада от тези сили е въоръжена с танкове „Матилда“. Използвани са за подготовка на танкистите чак до 1955 г., когато ги заменят с танк „Центурион“.

„Матилда” в Червената армия

На 12 юли 1941 г. е подписан „Договор между правителствата на СССР и Великобритания за съвместни действия във войната срещу Германия”. От съветска страна документът е подписан от Й. В. Сталин и В. М. Молотов, от английска страна – посланикът на Великобритания в СССР С. Крипс.

На 16 август 1941 г. е сключено споразумение с Англия за търговията, кредитите и клиринга. То предвиждало предоставянето на Съветския Съюз на кредит в размер на 10 млн. паунда, както и доставянето на английски танкове, самолети и други видове въоръжения.

Първите английски танкове – 20 броя „Матилди“ и „Валънтайни“, пристигат в Архангелск с конвоя РQ-1 на 11 октомври, а до края на 1941 г. в СССР са доставени 466 танка, от които 187 броя са „Матилди“. От всички 1 084 танка изпратени през годините на ВСВ 918 броя са доставени в предвиденото местоположение, а останалите са потопени.

Англия. Товарене на танкове Матилда III и Валънтайн на борда на кораби от конвой PQ-4.

Англия. Товарене на танкове Матилда III и Валънтайн на борда на кораби от конвой PQ-4. www.warspot.ru

След разтоварването, танковете са се транспортирали в учебен център в град Горки, където се осъществява усвояването на техниката. Положението на фронта е било извънредно тежко и усвояването на чуждестранната бронетанкова техника стартирало веднага след нейното пристигане, буквално от вагоните.

Първоначалната подготовка на екипажите за чуждестранните танкове се е реализирала в Казанското танкотехническо училище. Още на 15 октомври 1941 г. в това училище за двуседмичен срок са изпратени 420 екипажа, които да преминат преподготовка на британските танкове МК.II, „Матилда“ и MK.III «Валънтайн».

През март 1942 г. 23-ти и 38-ми учебни танкови полкове са предназначени за обучение на танкистите, които ще ползват чуждестранната техника. През юни същата година, поради увеличение на външните доставки със заповед на наркома на отбраната № 510 от 23.06.1942 г. е сформирана 194-та учебна танкова бригада, както и два танкови полка – 16-ти и 21-ви, които се занимават с подготовката на екипажите за английските и американските машини. Щатната численост на бригадата и полковете позволявала да се обучават 1 560 екипажа ежемесечно, в това число и 300 екипажа за „Матилда“.

В съответствие с указанията на Ставката на Върховния главнокомандващ (Бел.ред. Извънреден орган на висшето военно управление, който осъществява стратегическото ръководство на Съветските въоръжени сили през ВСВ.) офицерските кадри с командирски (командири на взводове) и военно-технически профил са подготвяни в танкови училища, които се специализират в точно определен тип бронетехника. През 1942 г. за обучението на командния състав за танковете „Матилда“ е отговаряло Чкаловското танково училище (Бел.ред. Понастоящем град Оренбург).

Единственият корпус напълно окомплектован с машините английско производство (основно MK.II) е 5-ти механизиран корпус. Става дума за 1943 г., когато корпусът води бойни действия в състава на Югозападния фронт.

От момента на постъпване на първите „матилди“ в Червената армия руските танкисти изпитват редица затруднения с тях. Танковете пристигат на съветско-немския фронт оборудвани с т.нар. „летни“ вериги, които не осигурявали нужното сцепление с почвата в зимни условия и се е случвало танковете да се изхлузват директно в страничните канавки на пътя. За да се справят някак си с проблема се е налагало на шарнирите на танковите вериги да заваряват специални стоманени „шпори“. Що се отнася до проходимостта на „Матилда“, с увереност може да се каже, че в хода на зимната кампания 1941-1942 г. по дълбока снежна покривка можели да се движат само Т-34 и КВ, всички останали танкове преодолявали снега с голяма трудност.

Освен това в жестоки студове тръбопроводите на системата с течно охлаждане, разположени близо до долната част на танка, замръзвали дори при включен двигател. Между фалшбордовете (Бел.ред. Ходовата част на „Матилда“ е защитена от поражение от снаряд или осколки с масивен брониран фалшборд (брониран лист) с пет отвора, които служат попадналата в горната част на веригата кал да се отдели.) и веригата често се е набивала кал, която замръзвала и танкът не можел да продължи.

Но, ако сравним „Матилда“ не с Т-34, а с танковете Т-60, Т-26 или БТ, които са съставяли повече от половината от танковия парк на централните фронтове стигаме до извода за пълното преимущество на английския танк.

По степен на бронировка „Матилда“ превъзхожда КВ (78 мм срещу 75), 40-мм английско оръдие по бронепробиваемост не отстъпва на руската „четиридесет и петица“ (Бел.ред. 45-мм противотанково оръдие образец 1937 г.). Съветските танкисти също така отбелязват надеждността на работа на дизелния двигател и на планетарната скоростна кутия, както и простотата в управлението на танка.

Един от главните недостатъци на въоръжението на „Матилда“ е отсъствието на осколочно-фугасни снаряди за 40-мм оръдие. Ето защо още през декември 1941 г. на основание на разпореждане на Държавния комитет по отбрана, конструкторското бюро на Грабин в завод № 92 в Горки разработва проект за превъоръжаване на „Матилда“ с 76-мм оръдие ЗИС-5 и картечница ДТ (Танкова картечница Дегтярьов) (заводски индекс ЗИС-96 или Ф-96). В същия месец един образец от танка преминава изпитания и е транспортиран в Москва.

През януари 1942 г. последва решение за аналогичното превъоръжаване на всички „Матилди“ – тази мярка би изравнила бойните възможности на MK.II и КВ. Трудно е да се каже, дали това превъоръжаване се е осъществило в серийно производство. Не е изключено превъоръжаването на английските танкове с оръдие Ф-96 изобщо да не се е осъществило. Причината е, че още от пролетта на 1942 г. в СССР започват да пристигат танковете за огнева подръжка на пехотата MK.II „Матилда CS“, които са въоръжени с 76-мм гаубица, с налични в боекомплекта фугасни снаряди.

Анализ на използването на танковете MK.II „Матилда“ на съветско-германския фронт

Още един път може да се потвърди всеизвестната истина, че основните загуби на материалната част на съветските бронетанкови подразделения са резултат от отсъствието на реално взаимодействие между различните родове войски в Червената армия и преди всичко между танкистите и пехотата.

1942 г.
170-ти отделен танков батальон

През януари 1942 г. в състава на 3-та ударна армия (Северозападен фронт) е включен 170-ти отделен танков батальон в състав от 4 бр. КВ, 13 бр. MK.II и 18 бр. Т-60. Батальонът е придаден на 23-та стрелкова дивизия и от 14 януари се включва в бойни действия в района на Велики Луки.

Танкова рота с MK.II (13 броя) е включена в състава на 1-ви батальон от 225-ти стрелкови полк, 23-та стрелкова дивизия. На 20 януари 1942 г. в 14.00 часа танковете „Матилда“ атакуват в посока село Георгий. В резултат немците започват да се оттеглят в направление село Малвотица. След като изразходват целия си боекомплект, танкистите са принудени да се върнат на изходните си позиции. След боя се изяснило, че атаката на пехотата е отменена, а да съобщят на танкистите от щаба забравили.

Преобърнат танк Matilda III от състава на 170-ти отделен танков батальон. www.warspot.ru

Прекатурил се танк Matilda III от състава на 170-ти отделен танков батальон. www.warspot.ru

Танкова рота към 128-ми стрелкови полк

През февруари на Северозападния фронт се разгръщат ожесточени сражения за град Холм (Ленинградска област). Със заповед № 02 на щаба на Холмската група войски от 11.02.1942 г. танковата рота MK.II е придадена на 128-ми стрелкови полк (391-ва стрелкова дивизия) със задача да се атакуват немските позиции на южния фланг на отбраната на града.

Операцията е грижливо обмислена. Командирите отчитат, че снежната покривка достига до 1 метър дълбочина, което ще затрудни проходимостта, както на танковете, така и на пехотата. На изходните позиции ротата се придвижва през нощта, предварително осъществявайки рекогносцировка на местността. 12 часа преди атаката танкистите съгласували действията си с пехотата съгласно следния план: сапьорите трябва да разминират шосето и улиците в южните райони на Холм, по които трябва да се придвижват танковете, като обозначават проходите с жалони и флагчета; танковете с десант от пехота се насочват към населения пункт; впоследствие десантът се стоварва от танковете и стартира атаката на опорните пунктове в града.

В 12.00 часа на 13 февруари 1942 г. танковете с десант на бордовете в походна колона (заради дълбоката снежна покривка) атакуват. Но сапьорите не успяват да разминират нужните проходи! На 70 метра от южния край на града челният танк се натъква на мина. При опитите да го заобиколят едновременно, разгръщайки се в боен ред се взривяват още три танка. Пехотата под силния огън на противника скача от танковете и се укрива в разположения наблизо тухлен завод. Танковете очаквайки разминирането на проходите започват да водят огън от място. В резултат операцията по превземането на града е неуспешна, а освен това са загубени четири танка.

82-ри стрелкови полк

В периода 14-17 февруари на щурмуващия града 82-ри стрелкови полк са предоставени два танка „Матилда“. Техните екипажи за петте дни на сражения проявили не само чудеса от мъжество и героизъм, но и демонстрират добри тактически знания за водене на бой в града. Танковете водят огън по опорните пунктове на немците съгласно изискванията на пехотните командири на дистанция 150-400 метра. Всеки опорен пункт преди атаката на пехотата задължително се обстрелвал. Танковете на лейтенант Данилов и лейтенант Журавльов постояно поддържали и осигурявали действията на пехотата. Примерно радистът от танка на Данилов, червеноармеец Халипов се покатерва на покрива на една къща и с ръце коректира огъня, който води екипажът на неговия танк по немците. На 17 февруари в пеши строй лейтенант Журавльов повежда автоматчици от 82-ри стрелкови полк и в ръкопашна схватка отхвърлят немците от три сгради.

Резултати

От 15 до 20 февруари в операцията по превземане на Малвотица и Холм танковият батальон унищожава пет противотанкови оръдия, една бронемашина, 12 бр. противотанкови пушки, 4 бр. ръчни картечници, 12 бр. минохвъргачки, 20 бр. автомобили и до 2 роти пехота. За този период загубите му са 8 бр. MK.II ( четири са унищожени от противотанкови оръдия, четири от мини) и 4 бр. Т-60.

Съгласно доклада на командването: „в сраженията танковете MK.II се показват в положително отношение. Всеки екипаж за един ден изразходва до 200-250 снаряда и по 1-1,5 боекомплект патрони. Всеки танк отработва по 550-600 моточасове, вместо предвидените 220. Бронята на танковете показва изключителна здравина. Някои от танковете имат 17-19 попадения от снаряди с калибър 50-мм и нямат нито един случай на пробив на челната броня. При всички танкове има случаи на заклинвания на куполите, както и повреждане на оръдия и картечници”.

22-ри танков корпус

През зимата и пролетта на 1942 г. „Матилди“ активно се използват главно на Западния, Калининския и Брянския фронт, където участват основно в позиционни боеве.
През май в състава на 22-ри танков корпус (127 бр. танкове, от тях 41 бр. са MK.II) „Матилдите“ участват в неуспешно настъпление на Югозападния фронт срещу Харков (Барвенковската операция), в хода на което всичките английски танкове са унищожени.

Ржевската операция

През август „Матилди“ са използвани в Ржевската операция (30-та армия, Калинински фронт), но поради неграмотното им използване понасят огромни загуби. Примерно 196-та танкова бригада към 1-ви август е имала в строя 35 бр. „Матилди“ и 13 бр. Т-60. След месец и половина боеве в състава на бригадата остават 6 бр. MK.II и 4 бр. Т-60.

1943 г.

През пролетта на 1943 г. Съветския съюз отказва да приема повече танкове „Матилда“ – по това време става ясно, че те вече не отговарят на съвременните изисквания (междувременно, в британската армия в началото на 1943 г. не е останал нито един танк „Матилда“). Въпреки това те активно се използват във военните действия през 1943 г. и то на главните направления.

201-ва танкова бригада

В началото на немското настъпление на Курската дъга в състава на 201-ва танкова бригада (7-ма гвардейска армия от Воронежкия фронт) е имало 18 бр. танкове „Матилда“, 31 бр. танкове „Валънтайн“ и 3 бр. Т-34. Съвместно с пехотата от 73-та гвардейска стрелкова дивизия и 1669-ти изтребително-противотанков полк бригадата заема отбрана в района на селата Гремучий и Крутой Лог.

На 6 юли 1943 г. бригадата отразява шест атаки на немската пехота, които са поддържани с танкове – унищожават 5 танка и до 150 немски войници. На следващия ден са отразени още 12 атаки на вражеската пехота, която е със сила до 2 батальона и поддръжка от 45-50 танка. В този бой са унищожени 2 бр. Pz.IV, 3 бр. Pz.NI, 3 бр. САУ, до 750 войници на Вермахта са убити, освен това като трофеи са пленени две изправни немски САУ-та. Загубите на руските танкисти са един изгорял, два повредени танкове „Валънтайн“ и три унищожени танкове „Матилда“.

В следващите дни бригадата отбива по 6-7 противникови атаки ежедневно, а на 12 юли самата бригада преминава в настъпление. В резултат на атаката един Pz.NI е изгорен, унищожени са шестцевна минохвъргачка, два камиона с боеприпаси и до 150 немци. С ответен артилерийски огън са изгорени 3 бр. „Матилда“ и 2 бр. „Валънтайн“, повредени са 7 бр. „Матилда“ и 3 бр. „Валънтайн“.

В сраженията от 5 до 25 юли 1943 г. 201-ва танкова бригада унищожава 30 бр. немски танкове, 7 бр. САУ, 28 бр. оръдия, 13 бр. минохвъргачки, 23 бр. картечници и 9 бр. превозни средства.

224-ти отделен танков полк (отп)

На 17 юли в 8-ма гвардейска армия пристига 224-ти отделен танков полк в състав 33 бр. танкове MK.II „Матилда“ и 7 бр. MK.III „Валънтайн“. На следващия ден полкът атакува противниковите позиции в района на село Богородично. Но поради пасивността на пехотата атаката е безрезултатна – в боя танкистите унищожават 16 бр. противотанкови оръдия, но самите те губят 5 бр. изгорели МК.II, унищожени са 5 бр. MK.II и 5 бр. MK.III, освен това 8 бр. MK.II излизат от строя по технически причини.

На 21 юли девет „Матилди“ от 224-ти отделен танков полк при поддръжката на рота автоматчици атакуват опорния пункт на немците в село Голая Долина. Интересно е да видим какво пише в доклада за сражението: „В 7.50 часа по време на атаката нашите танкове се натъкнаха на 14 немски танка. С огън от движение и от място танкистите унищожиха три немски танка. Същевременно пехотата залегна и танковете се завърнаха при нея. В 13.00 часа танковете още един път се втурнаха в атака, но пехотата след като забеляза немските танкове, веднага залегна. Водейки огън от място и с малка скорост бяха унищожени два танка и едно оръдие. В 15.00 часа танковете отново атакуваха, но натъквайки се на минно поле и загубвайки една машина отстъпиха…”.

Доста впечатляващ резултат: пет немски танка са унищожени, а е загубена само една „Матилда“, която попада на мина. В сраженията от 17 юли до 2 август 1943 г. 224-ти отп губи всичките си танкове „Валънтайн“ и 13 бр. „Матилда“ (от тях безвъзвратно 7 бр.) и към 3 август в строя си има 20 бр. MK.II и 6 бр. в ремонтните работилници.

Вероятно, последното съединение в Червената армия в чието въоръжение са се намирали голямо количество танкове „Матилда“ е бил 5-ти механизиран корпус (68-ма армия от Западния фронт), който на 13 декември 1943 г. разполага с 79 танка „Матилда“, 138 танка „Валънтайн“, 94 бронеавтомобила БА-64 и БТР „Универсал“.

1944 г.

През лятото на 44-та година в съветските танкови части остават само единични екземпляри „Матилда“, а през есента британските танкове е можело да се срещнат само в учебните подразделения.

Част I

Източник – www.coollib.com

No Responses

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.