Афганистанските вдовици от войната

Чуждестранните войски напускат Афганистан, отбелязвайки официалния край на 13 годишен конфликт, в който 13 000 афганистански войници загубиха живота си. За новия документален филм на Би Би Си афганистанската журналистка Заргуна Каргар поема по следите на косвените жертви на войната- афганистанските жени, чиито съпрузи са били убити по време на боевете срещу талибаните.

На тиха странична улица в провинция Балх, в Северен Афганистан, Марция тъче ръчно килим. Това е тежка, монотонна работа.
Научила се е да тъче, когато е била едва на 7 години. Сега тя е на 26 години и редовно прекарва до десет часа на ден, седейки пред стана.

„Омръзнало ми да тъка“ – признава тя, без да спира да тъче. – „Преди брака ми все тъчах, след брака ми също – искам да изляза и да си намеря нормална работа“.

Стигмата

Но шансовете на Марция да си намери работа са малки. Тя е само една от около два милиона вдовици от войната в Афганистан и като такава е обект на сплетни и клюки.

Тя казва: – „Хората смятат, че когато една жена е овдовяла, тя започва да носи съмнителен морал и се държи прекалено освободено. Те мислят, че сме като тенджера без капак; отворени за всичко и готови да направят какво ли не. Но те грешат – ние сме просто жени, и ние имаме надежди и мечти.“

Съпругът на Марция също е бил неграмотен тъкач на килими. Но веднага след като се оженва, за да издържа семейството си той се присъединява към афганистанската армия. Убит е, когато автомобилът му се натъква на мина през 2010 г., оставяйки Марция сама да се грижи за двете им малки деца.

Несгодите

Нейният опит от вдовството е като на всички. Без съпруг вдовиците в афганистанското консервативно общество остават почти безсилни. Те губят не само статуса си, но и свободата си. Много от тях са необразовани и млади, нямащи подкрепа от никакви институции, които да им помогнат да продължат напред с живота си. Когато афганистански войници биват убити, техните съпруги много често изпитват сериозни затруднения да осигурят храна и да отгледат децата си. Според ООН 85% от жените в Афганистан са неграмотни. В САЩ или в Обединеното кралство на жените помагат социални програми, други членове на семейството и дори обществото. И което е най-важното, запазват свободата си.

Мъката

Таджибе живее в Кабул. Съпругът й е бил преводач в американската армия. Застрелян е на път за работа в провинция Логар преди седем години. Тя разбрала какво се е случило, едва когато внесли осакатеното му тяло през входната им врата.

– „Беше започнало да вали сняг и чух кола да пристига“– спомня си тя. – „Децата ми извикаха: ‘Това е татко.’ Излязох и видях тялото му заобиколено от войници. Беше застрелян в сърцето и униформата му беше цялата в дупки, като сито“.

Тя казва, че не знае как да потърси помощ от държавата, която да е предвидена за вдовиците от войната.

– „Когато той умря, загубих личната му карта както и всичките му други документи“ – казва тя. – „Нямам представа как да кандидатствам за вдовишка пенсия и помощи за сираци. Ако някоя приятелка или позната имаше мъж, би помогнал да подадем заявление , но без мъж как да го направя?“.

– „Аз бях съпруга на мъж с положение в обществото, а сега страдам – ​​приличам на просякиня.“

Войната

Войната в Афганистан започва на 7 октомври 2001 г. като военна операция на коалиция от държави, водена от Съединените американски щати, срещу режима на талибаните в Афганистан.

Войната в Афганистан започва на 7 октомври 2001 г. като военна операция на коалиция от държави, водена от Съединените американски щати, срещу режима на талибаните в Афганистан.

Бяхме невероятни късметлии да стигнем до тези жени, които се превърнаха в призраци в собственото си общество. Всъщност това е първият път, когато те споделят своите истории. Едно от най-затрогващите неща, които преживях при създаването на този документален филм беше, когато друга вдовица, с която разговарях, Мерджан, обясни че никой преди това не я е попитал как е и как се чувства. Отношението към тях и реакциите на хората около тях са сърцераздирателни. Една от жените всъщност ни каза за този израз „мислят, че вдовиците са като тенджера без капак“. Това всъщност казва толкова много за една вдовица, само в едно изречение.

Израствайки в Афганистан, съм изключително запозната с влиянието, което конфликта има върху обикновените хора тук, и сега като журналист от Би Би Си исках да разкажа през какви страдания минават тези овдовели жени от войната.

Опитът на афганистанските вдовици може на повърхността да изглежда като свят, различен от онзи, в който живеят жените от САЩ или Великобритания, които също са загубили съпрузи в тази война. Но те са обединени от нещо, което надхвърля границите и културата- онова универсално чувство за загуба. Както казва Марция, всички те са загубили мъжете, които са обичали.

„Всички чуждестранни войници имат семейства – и въпреки това те са се жертвали за бъдещето на Афганистан“ -смята тя – „Техните семейства също ги боли“.

Марция намира начин да си обясни жертвата на съпруга си и войната, в която той е воювал.

– „Той служи на тази страна със сърцето си“ – казва тя- „Той се жертва за сигурността на своя народ и мястото му ще бъде в Рая“.

Източник- www.huffingtonpost.com

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.