Аптека “Тигър“ и Ото Кариус

В малкото немско градче Хершвайлер-Петерсхайм, във федералната провинция Рейнланд-Пфалц се намира скромна селска аптека, известна на мнозина запознати с историята на Втората световна война. Тя принадлежи на втория по резултатност танков ас на Третия райх Ото Кариус.

Ото Кариус (вторият вляво пред танка) и неговия Тигър №217 от 502-ри отделен батальон.

Ото Кариус (вторият отляво пред танка) и неговия Тигър №217 от 502-ри отделен батальон.

Ото Кариус (роден през 1922 г.) е достатъчно добре известен – книгата с неговите спомени «Тигри в калта» е нееднократно издавана в различни страни по света. От лятото на 1941 г. той воюва на Източния фронт като пълнач на танк „Панцер 38“ – чешко производство. През 1942 г. завършва офицерски курсове и след това служи като командир на тежък танк “Тигър“ в 502-ри отделен батальон. В периода 1943-44 г. Кариус се отличава в боевете край Ленинград, където неговия батальон е придаден към танково-гренадирската дивизия “Нордланд“, както и в Прибалтика.

По думите на немския ас този танк му е заменял в продължение на години неговия дом.

По думите на немския ас, този танк е заменял в продължение на години неговия дом.

През 1943 г. пропагандата на Третия Райх ги превръща, заедно с друг немски танков ас хауптщурмфюрер от СС Михаел Витман, в герои, преувеличавайки подвизите на танкистите. Колко са в действителност унищожените противникови танкове от Ото Кариус и досега не е известно. Самият Ото Кариус в интервю от 1992 г. признава, че не ги е броил, но вероятно са от 150 до 200 танка и самоходни артилерийски установки (бел.ред. На сметката на Ото Кариус се числи също и един самолет, унищожените оръдия е невъзможно да се пресметнат). Някои историци предполагат, че реалната резултатност на танкиста е по-ниска. Въпреки всичко той е награден с Рицарски кръст, към който след това получава и Дъбови листа- една от най-високите военни награди на Третия Райх.

Есента на 1944 г. след тежко раняване Кариус попада на Западния фронт, на който удържа вече достатъчно добре документирани победи. Но по това време Германия е била вече обречена. Пролетта на 1945 г. Кариус попада в обкръжение край Рур и се предава в плен на американците. Престоявайки кратко време в лагер за военнопленници, той е освободен и се връща към мирния живот.

Както се оказва след войната, танкистът всъщност е мечтаел да стане фармацевт. В периода 1946-1948 г. той учи и работи като помощник-фармацевт в една от аптеките в родния си град Цвайбрюкен, през 1948 г. взима успешно изпита за помощник-фармацевт, а през 1952 г. става дипломиран аптекар. През 1956 г. Кариус с честен труд успява да спести пари и купува селска аптека в Хершвайлер-Петерсхайм, която той нарича в чест на танка, на който воюва повече от 2 години- «Тигър». В сайта на аптеката е обявено, че поради преклонната си възраст Ото Кариус вече не отговаря на въпроси на журналисти за отминалата военна служба и не дава автографи (бел.ред. Статията е писана на 16.02.2012 г., а немският танков ас Ото Кариус приключва земния си път на 24.01.2015 г.).

Ото Кариус не обича да дава интервюта и да разказва за подвизите си в епохата на Третия Райх.
За разлика от Михаел Витман, Кариус успява да остане не само сред живите, но и да изживее достоен и дълъг живот след войната.

Ото Кариус за войната:

Не съм воювал нито със загиналите, нито с пленниците. Нещо повече никога не съм стрелял повторно, ако вражеският танк вече е повреден и екипажът го изостави. Бяхме доста шокирани, когато научихме, че в съвременния Бундесвер (бел.ред. Въоръжените сили на Германия) новобранците танкисти тренират бой с екипаж на танк, след като той вече е напуснал машината. В моята рота това беше изключено.

Трябва да призная, че с танковете Pz-38 (t) и PzKpfw.IV не успях да унищожа нито един вражески танк. Когато воювахме с танка Pz-38 (t), екипажът на T-34 можеше преспокойно да играе карти, дори и да успеехме да го улучим.

Ото Кариус

Ако ме попитате как оцелях през първата зима, мога само да ви кажа, че аз бях там, но наистина не знам как успях да остана жив там в този ад. Прекарахме зимата на открито място в почти 50-градусов студ. Тиловите служби не функционираха, всичко беше замръзнало. За храна имахме само конско месо и замръзнал хляб – а и то трябваше да бъде нарязано с брадва. Топла храна липсваше изцяло. Думата „хигиена“ въобще не фигурираше в нашия речник!

Сняг, виелици, без зимна обмундировка. Дори и танкове нямахме, остана ни само една черна униформа (бел.ред. Униформата на немските танкисти през Втората световна война е черна на цвят. Според легендата в налагането на дизайна на тази униформа, през 1934 г., е съпричастен товашният началник-щаб на моторизираните войски Хайнц Гудериан, който избира цвета. А черният цвят е избран, понеже калта, мръсотията и петната от масло и бензин, които неизбежно присъстват във всеки един танк са по-малко видими на фона на черната униформа). А в белоснежното поле, това е просто прекрасно, много добре! Седиш и чакаш, когато родените в снега, облечени в маскировъчни халати, добре обучени руски скиори ще те… Но … Аз все още съм жив!

Ото Кариус с негови подчинени

Ото Кариус с негови подчинени.

От 20 януари до 20 април моят екипаж живееше единствено в танка, с изключение на два или три дни, когато танкът се повреди и трябваше да бъде ремонтиран. За бръснене изобщо не можеше и да става дума. Самият аз бях в малко по-добро положение от екипажа ми, защото поне от време на време имах възможността да отида в командния пункт, където най-малкото можех да си измия ръцете.

Спомням си, че един ден се върнах в моята част гладко избръснат, а моите старшина и сержант не успяха да ме познаят. Те си бяха помислили, че са им изпратили нов командир. Сега разбирате ли как изглеждахме?!

Съществен фактор, който влияеше върху оцеляемостта на танка „Тигър“, беше добрата подготовка на водача. Опитният механик-водач гарантираше по-малко технически проблеми с машината. В моя екипаж, Слава Богу, разполагахме с опитен механик-водач. По-късно, когато получихме „Ягдтигър“ при нас пристигнаха неопитни механик-водачи, което си беше истинска катастрофа. Наложи се моят личен танк №217 да бъде взривен край Данциг, въпреки че можеше да издържи до последния ден на войната.

Какво да кажа за руснаците? Силните им страни бяха любовта към родината, тяхната самоотверженост – дори и сред селското население. И ако трябва днес да избера къде да живея, никога не бих живял на запад, а само на изток. Чайковски и Достоевски са много по-близко до моята душевност, отколкото западните композитори и писатели… А Толстой! Притежавам всички симфонии на Чайковски. Обичам и Рахманинов.

Източник- www.war-only.com

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

 

No Responses

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.