Анализ на съвместната операция на руските въоръжени сили в Сирия

«Военен журнал» – издание на Военна академия „Георги Стойков Раковски”

Подполковник д-р Петко Димов

Подполковник д-р Живко Желев

Военната операция на руските въоръжени сили в Сирия е значимо военно-политическо събитие с важни регионални и глобални последствия. Това е първата широкомащабна военна операция на Русия извън границите на бившия СССР. На 30 септември 2015 г. Военновъздушните сили (ВВС) на Руската федерация създават ударна авиационна група във военната база „Хмеймим“, провинция Латакия. Използвайки ефективно елемента изненада, в нея са дислоцирани бомбардировачи, щурмови самолети и вертолети, прикривани от изтребители, както и формирования от Морската пехота и Въздушнодесантните войски за охрана на базата.

Цели на операцията

Като стратегически цели на операцията могат да се определят недопускане смяна на режима в Сирия и външна намеса в страната, предотвратяване плановете на Вашингтон за изолация на Москва и доказване на Русия като надежден съюзник. Освен това президентът Путин косвено посочва, че една от целите е да се проверят съвременните руски оръжия и военна техника в реални условия, както и да се съхрани незасегната руската военна база в Средиземно море.

2015 г. Районът на Латакия, Сирия. Армейска командно-щабна радиостанция Р-166-0,5 на база на БТР-80. Постъпва на въоръжение в руската армия през 2011 г.

За постигането на стратегическите цели в първите седмици на операцията са унищожени инфраструктурни обекти и каналите за доставки, за да бъдат принудени терористите да прекратят мащабните си настъпателни действия и да преминат към действия на по-малки групи. По-късно авиоударите са насочени по военни обекти, като складове с оръжия, боеприпаси и гориво-смазочни материали, свързочни възли, командни пунктове и други обекти на „Ислямска държава“ и „Фронт ан Нусра“. С цел спиране приходите на „Ислямска държава“ само за първите два месеца са поразени 32 комплекса за производство на петрол, 11 рафинерии, 23 петролни помпени станции. Унищожени са много конвои и цистерни за превоз на петрол.

Според началника на Главна оперативна дирекция на Генералния щаб генерал-лейтенант Сергей Рудской основните транспортни маршрути за износ на петрол от Сирия са през Ирак и Турция, поради което Турция е обвинена в незаконна търговия с „Ислямска държава“. По данни на Министерството на отбраната на Руската федерация основните маршрути за износ на нефт са три:

  • Западен – от нефтеното поле в района на Рака се превозва с автомобили, предимно вечер, през район, контролиран от „Ислямска държава“, към Северозападна Сирия. Коридорът излиза от страната през населения пункт Азаз (Сирия), минава през Рейнхал (Турция) и стига до турските пристанища в Средиземно море Дертйол и Искендерун.
  • Северен – от нефтеното поле в района на Дейр ез Зор до турския нефтопреработващ завод в гр. Батман.
  • Източен – от северозападните райони на Ирак през сирийската територия (гр. Таван и Захо) до турския населен пункт Джизре.

Върнат е контролът от правителството над трите най-големи газови полета, които са източник на значителни приходи за терористите. Според Русия годишният доход на „Ислямска държава“ от незаконна продажба на петрол е около 2 милиарда долара. В резултат на действията на въоръжените сили той е намален с 50%.

Представители на сирийската опозиция, ЕС, НАТО, САЩ, Турция, Катар и Саудитска Арабия смятат, че основната част от ударите са насочени срещу опозиционните сили, противостоящи на правителството на Башар Асад.

Подготовка на операцията

На 26 август 2015 г. правителствата на Руската федерация и Сирийската арабска република сключват договор за разполагане на авиационна група от руските въоръжени сили на сирийска територия, в резултат на което започва модернизиране на 720-ия пункт за материално-техническо осигуряване на Военноморския флот (ВМФ) на Русия, разположен в сирийското пристанище Тартус.

Пристанище Тартус е опорен пункт, създаден за поддържане на Средиземноморската ескадра още през 1971 г., който след разпадането на Съветския съюз не осъществява почти никаква дейност. Със започване на гражданската война в Сирия обаче през 2011 г. значението му е преосмислено и в него все по-често се забелязват руски транспортни и десантни кораби. В същото време според „Ройтерс“ важна роля за създаването на авиобаза „Хмеймим“ изиграва тайната визита в Москва на генерал-майор Касим Сулеймани, който ръководи бригадата „Ал Кудс“ – външнополитическото звено на Революционната гвардия в Иран.

Януари 2018 г. Авиобаза „Хмеймим“. Фотографът е заснел часови пред свръхзвуков изтребител-бомбардировач Су-34.

По данни на „Блумбърг“ основните действащи лица за иницииране на военната операция са министърът на отбраната Сергей Шойгу, секретарят на Съвета по безопасност Николай Патрушев и началникът на администрацията на президента Сергей Иванов. Предлогът е официално поисканата помощ от президента на Сирия Башар Асад.

На 30 септември 2015 г. Федералното събрание на Руската федерация дава съгласие за използване на въоръжените ѝ сили в Сирия. Прието е ВВС да окажат поддръжка на Сухопътните войски на Сирия, без провеждане на сухоземна операция. Президентът Путин определя основната задача на руската военна операция в Сирия – стабилизиране на законната власт в страната. За командир на силите е назначен генерал-полковник Александър Дворников, който впоследствие получава званието „Герой на Русия“.

Сформиране на групировките

За провеждане на съвместната военна операция в Сирия е развърната ударна авиационна група на ВВС в база „Хмеймим“. Според изявлението на представителя на Министерството на отбраната на Руската федерация Игор Конашенков тя първоначално включва 50 самолета и вертолета. Чрез спътникова фотография са идентифицирани по 12 фронтови бомбардировача Су-24М и щурмови самолета Су-25СМ, 6 бомбардировача Су-34, 4 изтребителя Су-30СМ и вертолети Ми-24 и Ми-8. На 17 ноември са привлечени още 25 самолета на Командването на далечната авиация и още 8 Су-34 и 4 Су-24СМ.

За охрана и отбрана на авиобазата са разположени подразделения на морската пехота от 810-а отделна бригада на Черноморския флот, базирана в Севастопол. По-късно охраната и комендантско-регулировъчната служба са поети от органите на Военната полиция на Руската федерация.

В операцията участват две групи от Силите за специални операции и военнослужещи от 7-а десантно-щурмова дивизия на Въздушнодесантните войски (ВДВ). Освен това в сирийската армия действа група руски военни съветници. По данни на агенция „Стратфор“ в база „Хмеймим“ се намират 7 танка Т-90, артилерия и бронетранспортьори БТР-80.

Военноморската групировка се състои от ракетния крайцер „Москва“ и стражевите кораби „Ладный“, „Пытливый“ и „Сметливый“, десантни кораби и спомагателни съдове. На 7 октомври за бойните действия по време на операцията са привлечени 4 бойни кораба на Каспийската флотилия – стражевият кораб „Дагестан“ и малките ракетни кораби „Град Свияжск“, „Углич“ и „Великий Устюг“, подводницата „Ростов на Дон“ от Черноморския флот.

До 20 ноември 2015 г. задействаните сили на въздушната групировка са 69 самолета, на морската групировка – 10 кораба, 6 от които са в Средиземно море.

Създадена е съвместна система за ПВО, осигуряваща охраната на военни и стратегически важни граждански обекти, включително Летище Латакия. В състава на ПВО системата влизат комплексът „Панцир-С1“, системата за РЕБ „Красуха-4“ и сирийските зенитноракетни системи „Бук-М2Э“ и С-200. Противовъздушната отбрана е усилена с ракетния крайцер „Москва“, разполагащ със система за ПВО „Форт“, който заема крайбрежния район на Латакия, и възможностите на корабите в оперативното съединение на Военноморския флот. До 25 ноември в авиобаза „Хмеймим“ е разположена и зенитно-ракетна система С-400.

Авиобаза „Хмеймим“. Зенитен ракетно-оръдеен комплекс „Панцир-С1“ в бойно дежурство.

За подобряване мотивацията на военнослужещите на 30 ноември президентът Путин предлага на правителството да вземе решение участвалите в операцията в Сирия военнослужещи да получат статут на ветерани от войните.

При започване на операцията противниковата групировка се състои от повече от 60 000 души, които владеят около 70% от територията на страната, включително големите градове Идлиб, Палмира, Рака, и контролират повечето от предградията на Хомс и Дамаск. Това са предимно терористични организации от наемници и банди, като „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ), „Фронт ан Нусра“ от състава на „Ал Кайда“ и други. До началото на операцията те провеждат мащабна офанзива в провинция Латакия, като се подготвят да завземат град Алепо и да контролират ключовия маршрут Дамаск – Алепо, свързващ южната и северната част на страната.

Провеждане на операцията

Първият авиоудар на сирийска територия е нанесен на 30 септември 2015 г., като за една седмица руските самолети поразяват 112 обекта. За периода 30 септември – 30 октомври авиогрупата има 1391 излитания и унищожава 1623 обекта на противника. До края на 2015 г. са извършени 5240 излитания, от които 145 са на стратегическата авиация и ракетни удари.

Картата на авиоударите показва, че в началото на операцията руските удари са съсредоточени на северозапад, около градовете Хомс и Хама, където са опозиционните сили на „Фронт ан Нусра“, докато авиоударите на западната коалиция са на североизток, близо до Турция и Ирак.

До края на 2015 г. руската авиация подпомага настъплението на сирийската армия по няколко фронта в Северозападна Сирия, западно от Алепо, Хомс и провинция Латакия. В началото на 2016 г. настъплението се пренася източно от Алепо, Дейр ез Зор, Рака и Палмира, в резултат на което правителството си връща контрола над централната част на страната, основните пътни артерии и излаза на Средиземно море.

Далечната авиация осъществява удари, без да е базирана на територията на Сирия. Свръхзвуковите бомбардировачи Ту-23М3 излитат от района на Северен Кавказ и поразяват цели в Рака и Дейр ез Зор. Ту-95МС и ракетоносните Ту-160 изстрелват крилати ракети по цели в Сирия от иранското въздушно пространство.

2015 г. Свръхзвуков стратегически бомбардировач-ракетоносец Ту-160 изстрелва стратегическа крилата ракета X-55 по инфраструктурата на ИДИЛ. Встрани от него се вижда ескортът му – многоцелеви изтребител Су-30СМ.

В тази операция за първи път се използват крилати ракети Х-101 – Каспийската флотилия осъществява 44 пуска на крилати ракети с морско базиране „Калибър“ от акваторията на Каспийско море, които унищожават 18 цели на територията на Сирия. На 8 декември се провежда ракетен удар от подводницата „Ростов на Дон“ в Средиземно море, като крилатите ракети се изстрелват от подводно положение. На 3 януари 2016 г. ракетният крайцер „Москва“ е сменен от гвардейския ракетен крайцер „Варяг“. За боевете в Сирия е привлечен и големият противолодъчен кораб „Вицеадмирал Кулаков“. До 22 януари 2016 г. ударната авиация има над 6000 бойни излитания.

В интервю за „Российская газета“ командирът на руския контингент в Сирия генерал-полковник Александър Дворников казва, че в основата на успеха на военната операция срещу терористите е координираната работа на руската авиация от въздуха, насочвана от местни военни формирования по земя. Въпреки това има данни, че за някои по-отдалечени райони са използвани руски специални части.

За да подобрят способностите на сирийската армия, в рамките на военнотехническото сътрудничество са ѝ предоставени модерни оръжия и военно оборудване за комуникации и разузнаване. В средата на декември сирийските въоръжени сили получават партида танкове Т-90, оборудвани с инфрачервени прицелни комплекси и устройства за наблюдение на температурата, което значително повишава бойната им ефективност. В тяхна помощ на разположение са военни съветници, които участват в планирането на бойните действия и подготовката на правителствените войски, кюрдски и други групи.

Т-90 част от сирийската дивизия „Tiger Force”.

Под предлог за разширяване изследването на Космоса руските ВВС извеждат в орбита над територията на Сирия 10 спътника с цел да се контролира територията ѝ. Това са картографският спътник „Леопард-М“, радиоретранслатори „Харпун“, спътници за електронна война „Лотус-С“ и др. Няма данни за точния брой на използваните безпилотни летателни апарати (БЛА) или роботизирани средства, но в печата се съобщава за две загуби на БЛА – Т23 „Елерон“ и „Орлан-10“, в района на Алепо през октомври. Известно е, че по време на операциите за насочване на самолетите усилено са използвани дронове като „Орел“ и „Нар“. За защитата на база „Хмеймим“ е монтирана модерна радарна станция за откриване на малки цели. Освен това руските формирования използват роботите „Платформа-М“ и „Арго“.

Специфична особеност на инженерното осигуряване на операцията е, че в хода на бойните действия се налага формиране на два екипа за разминиране на исторически паметници. Привлечени са сапьори от Международния център за разминиране със задача да спасят историческите паметници в района на Палмира, които започват работа на 27 март. Екипите разполагат с роботи за разминиране „Уран-6“ и прочистват над 8500 здания, разположени на 825 хектара в града, обезвреждат около 18 000 импровизирани взривни устройства. Разминирането приключва на 5 май 2016 г. с концерт на руски симфоничен оркестър в същия древен амфитеатър, в който ИДИЛ обезглавява заложници.

Логистичната поддръжка на сирийската армия по време на операцията е прикрита под формата на хуманитарна помощ. През януари 2016 г. Русия доставя 22 тона хуманитарна помощ на няколко сирийски града, а в средата на февруари сирийски военен транспортен самолет с подкрепата на руски Су-30 спуска 50 тона хуманитарна помощ на жителите на обсадения от бунтовници град Дейр ез Зор. Товарът е закрепен на специална платформа и хвърлен с парашут от 4 км височина в контролирана от правителството зона.

Снабдяването на войските се извършва основно с въздушен и морски транспорт, като за цялата операция в продължение на 5 месеца са направени около 640 самолетни рейса и 80 рейса на морския транспорт.

Използвани са съвременни модулни конструкции, позволяващи буквално за дни да се развърне в база „Хмеймим“ всичко необходимо за инфраструктурното обслужване, като жилищни и административни сгради, столови, бани и др.

Приключването на операцията е обявено със заповед на Владимир Путин за изтегляне на основната част от руската групировка в Сирия, смятано от 15 март 2016 г. Успоредно с това в съобщенията се отбелязва, че морската база в Тартус и авиационната база „Хмеймим“ ще продължат да функционират.

Интересно е, че въпреки започналото изтегляне на 18 март генерал-лейтенант Сергей Рудской заявява: „Русия ще продължи ударите срещу терористичните групировки на „Ислямска държава“ в Сирия поради сухоземната контраофанзива на сирийската армия“. Той посочва, че руската авиация се ангажира да прави до 25 излитания на ден за подпомагане на сирийската армия. От 20 до 30 март руските самолети имат 131 излитания в подкрепа на действията в Палмира.

Според информация на телевизионния канал Russia 24 в Сирия са оставени самолети Су-24, Су-25 и Су-34 и вертолети Ми-24 и Ми-35. На 28 март 2016 г. е обявено, че всички планирани за връщане руски самолети са се върнали от Сирия, но едновременно с оттеглянето им там са изпратени най-новите руски вертолети Ми-28N и Ка-52.

2016 г. Хеликоптер Ми-28N „Нощен ловец“ по време на бойна задача в околностите на авиобаза „Хмеймим“.

Бойни загуби

На 24 ноември 2015 г. е свален самолет Су-24М от турски изтребител F-16 в района на турско-сирийската граница. Командирът на екипажа подполковник Олег Пешков загива. Провежда се разузнавателно-спасителна операция за другия член на екипажа. В резултат на обстрела от земята е унищожен вертолет Ми-8, извършващ спасителната операция, при което загива един морски пехотинец.

Освен тези жертви още двама летци губят живота си поради повреден вертолет, а преди това един технически специалист се самоубива. С гибелта на съветник на сирийската армия и двама офицери от Силите за специални операции, които насочват огъня на авиацията, общите загуби са 8 души. Има данни за загинали агенти, подготвени от Центъра за специално назначение и действащи в агентурна мрежа в Сирия и „Ислямска държава“.

Известните от медиите технически загуби са един самолет Су-24, вертолет Ми-8 и катастрофиралият Ми-28.

Според руския министър на отбраната Сергей Шойгу руските войски унищожават над 2000 противникови бойци в Сирия, от които 17 командири. По данни на Сирийската обсерватория за правата на човека в резултат на руските действия са убити повече от 1100 бойци на „Ислямска държава“ и повече от 1400 бойци на други бунтовнически групи. Съобщава се и за голям брой цивилни загуби. Според същата организация руската авиация е използвала неуправляеми снаряди в гъстонаселени райони, както и касетъчни бомби. Има обвинения, че съвместно със сирийската армия са разрушени болница и други цивилни обекти, за което руските власти отричат. Това показва проблеми с целеуказването и използването на високоточно оръжие.

Организация на взаимодействието с други страни

Военната операция изисква координиране и организиране на взаимодействието със страните от региона. Русия, Сирия, Иран и Ирак съгласуват действията си чрез разположения в Багдад Международен координационен център за борба с „Ислямска държава“, огласен на 29 септември 2015 г. По информация на Министерството на отбраната на Руската федерация всички удари се съгласуват от Центъра и се нанасят след проведено въздушно разузнаване и уточняване на данните, получени от щаба на сирийската армия, която допълнително координира и прикрива действията по суша.

Дипломатическите усилия за подготовка на операцията започват много по-рано в изключително сложна геополитическа обстановка, в която са намесени много играчи с различни цели и мотиви. Това се дължи на безспорния факт, че войната в Сирия директно влияе върху международните енергийни потоци – тя е транзитна територия на енергоресурси от Иракски Кюрдистан, Арабския полуостров и Персийския залив (Катар, Йемен, Кувейт, ОАЕ, Оман, Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Бахрейн). Освен това Сирия затваря крайбрежието, където се предполага, че има огромни запаси от газ.

През юли 2010 г. тексаската компания „Нобъл Енерджи“ открива за Израел находището „Левиатан“, а малко преди това израелската икономика се сдобива с друго находище – „Тамар“. Оказва се, че двете находища са част от цяла система от залежи в т.нар. „басейн Левант“, чийто ресурсен потенциал се изчислява на 3,5 трилиона куб. метра природен газ, както и на най-малко 1,7 милиарда барела нефт. Това би могло да направи от Израел системен доставчик на енергоресурси за европейския пазар.

Карта на Левантийския басейн с нефтените и газовите находища в Източното Средиземноморие.

Факт е, че войната в Сирия е с мълчаливото неучастие на Израел. Интересите на САЩ, сунитските монархии и Турция (за транзитни коридори към Европа) се съчетават с интересите за свалянето на Башар Асад, който е препятствие за транзитния поток. Поради тази причина Вашингтон предлага да се създаде международна коалиция под егидата на САЩ (както в Афганистан и Ирак), за да може да контролира ударите и поставянето на целите. Руската федерация отказва предложението да се присъедини към действащата коалиция, ръководена от САЩ, под предлог, че е без мандат на ООН. По думите на външния министър на Русия Сергей Лавров тази коалиция не е „създадена съвсем в съответствие с международното право“.

За целите на руската военна операция руското ръководство заявява, че като програма минимум се стреми да избегне неразбиране с коалицията, а като максимум – постигане на сътрудничество за ефективна борба с терористичните групировки. Поради влошените военни контакти на Русия със САЩ след събитията в Украйна и Крим се налагат преговори между двамата президенти Путин и Обама, които възстановяват частично отношенията на двете страни след 28 септември 2015 г. с цел избягване на конфликти и създаване на затруднения един на друг в Сирия. Стига се до съгласие и на 20 октомври е подписан Меморандум за безопасни полети над Сирия. Документът регламентира полетите на самолети и безпилотни летателни апарати, каналите за свръзка между американските и руските военни сили и взаимодействието при кризисна ситуация, но не предвижда координирани военни удари. Определено е минимално допустимо разстояние на самолети на САЩ и Русия във видимия обхват от 10 – 20 мили.

На 23 октомври външният министър Лавров съобщава, че е създаден механизъм за координиране действията на руските и йорданските военни, както и на Военновъздушните сили на Израел и Военновъздушните сили на Русия в Сирия.

От съседните на Сирия страни проблем има единствено с Турция. Според турските власти в периода 3 – 10 октомври се наблюдават 13 опасни сближавания в района на турско-сирийската граница от страна на руската военна авиация. Поради това на 6 октомври Турция предлага на Русия да създадат работна група за съгласувани действия в Сирия. На 17 октомври турският министър-председател Ахмет Давутоглу заявява, че турските въоръжени сили ще свалят всеки самолет, нарушил въздушното пространство на страната. На 20 октомври се организира телефонна линия между Русия и Турция по въпросите за предотвратяване на въздушни инциденти в небето над Сирия, но на 24 ноември, след инцидента със сваления руски самолет, контактите са прекратени.

Създаването на тази сложна обстановка е резултат от регионалните амбиции на Турция като самостоятелен политически играч. До събитията в Сирия турският президент Реджеп Ердоган успява да изгради модел на поведение, основан на суверенитета и баланса в международните отношения. Кризата в Сирия обаче рязко променя всичко и натрупаният през годините политически капитал на турския президент е изразходван поради почти истеричната външнополитическа стратегия, породена от кюрдския проблем.

В интервю за „Атлантико“ високопоставеният офицер от френското разузнаване Ален Родие твърди следното: „Във връзка с бежанския поток Анкара обеща да затвори границата със Сирия, което трябва да спре кислорода на „Ислямска държава“, а вместо това те се опитват да създадат буферна зона на запад от Ефрат“. Наличието на такава зона ще раздели на две части зараждащия се Сирийски Кюрдистан. Официално заявеното е, че там ще се изгради лагер за бежанци, които в дадения момент в Турция са почти три милиона. Истинската цел обаче е формиране на тилова база за „умерените“ опозиционни движения за сваляне на режима на Башар Асад. САЩ смятат, че с провеждането на руските авиоудари ще бъде унищожена „умерената опозиция“, което се потвърждава със създаването от руските въоръжени сили на т.нар. „зона за блокиран достъп“.

Руската федерация също има своите интереси в Сирия и Близкия изток. От резултатите на руската военна операция в Сирия зависи дали Русия ще бъде възприемана като равнопоставена световна сила, или ще продължи да бъде приемана само като регионална сила. Външната политика на Русия цели чрез сирийската война да превърне страната в глобален лидер. Аналитиците от „Стратфор“ пишат: „Русия прави опит да бъде глобален лидер, който може да поема отговорност и да гледа САЩ директно в лицето“.

Военната операция в Сирия твърдо показва това, а реакцията на САЩ го потвърждава. Русия извършва едностранни действия без САЩ и НАТО, които ще я отведат на масата за преговори за регулиране на сирийския конфликт, след което ситуацията ще способства за постигане на сериозни резултати и по отношение на конфликта в Украйна.

На 23 февруари 2016 г. Министерството на отбраната на Руската федерация откри на територията на авиобаза „Хмеймим“ Координационен център за помирение на враждуващите страни на територията на Сирийската арабска република. В него работят над 60 офицери, разделени в следните групи: анализ и планиране; преговори; споразумения и сътрудничество с чуждестранни организации; информация за поддръжка; предоставяне хуманитарна помощ на сирийското население. Мисията на Центъра е да насърчи процеса на преговорите за помирение и прекратяване на огъня между правителството на Башар Асад и противостоящите страни с изключение на „Ислямска държава“ и „Фронт ан Нусра“. Най-активни в процеса на помирение са провинциите Хама и Хомс.

Финансиране на операцията

В чисто технически план операцията е проведена блестящо и без значителни финансови разходи за Москва – официалните данни за стойността на операцията са засекретени. Според изказване на министър-председателя Дмитрий Медведев те напълно се вписват в бюджета на военното министерство.

Повечето експерти смятат, че е невъзможно точно да се определят разходите за операцията, но са съгласни, че те са незначителни за военния бюджет – по-точно около 1% от бюджета на министерството. В края на 2015 г. анализаторите на Пентагона определят операцията като успешна и отбелязват, че Русия може да провежда операции в Сирия с това ниво на напрежение в продължение на много години и без никакви значителни финансови затруднения.

На 17 март 2016 г. президентът Путин официално заяви, че за военната операция са изразходвани 33 милиарда рубли, които първоначално са включени в бюджета на Министерството на отбраната за провеждане на учения и бойна подготовка. Според него разходите са били необходими и оправдани. Експертите смятат, че ще са необходими още 10 милиарда рубли за попълване на запасите и ремонт.

Оценката на „Джейнс информейшън груп“ е, че възможните максимални разходи на Русия са от 2,3 до 4 милиарда долара, което не включва стойността на крилатите ракети. Според „Рос Бизнес Консултинг“ един пуск на такава ракета е от 20 до 60 милиона долара. Освен това през 2015 г. руското правителство отпуска 2 милиона долара за хуманитарна помощ за Сирия.

Според американската корпорация HIS Inc. разходите на Русия за операцията в Сирия са 10 пъти по-ниски от тези на САЩ за поддръжка на аналогичен контингент в Афганистан. В сравнение със стойността на американската операция „Непоколебима решителност” в Сирия полетите на руската бойна авиация са пет пъти по-евтини от полетите на американската.

Според „Анадолската агенция“ дневните разходи на Русия във военната операция в Сирия са между 2,4 и 4 милиона долара.

По мнение на логистичните експерти сравнително ниските разходи за военната операция се обясняват със снабдяването на военния контингент по море, невисоките заплати на военнослужещите, ниските медицински разходи, компактното разположение на контингента, използването на боеприпаси с изтичащ срок на годност, както и плащането на горивото от Сирия.

Оръжейните специалисти твърдят, че въпреки направените разходи Русия може да спечели много повече само от потенциалните експортни договори за доставка на въоръжение, изпробвано в Сирия, които могат да достигнат 6 – 7 милиарда долара. През декември Алжир прави заявка за 12 бомбардировача СУ-32 и 40 вертолета Ми-28Н. Водят се преговори и за най-малко 10 изтребителя Су-35. Те представляват интерес и за Индонезия, Виетнам и Пакистан. Египет желае да купи 46 машини Ка-52 „Алигатор“ до 2017 г., а Ирак и Иран се интересуват от танка Т-90, особено след появата на видео, разпространено в интернет, показващо надеждната защита на машината от удар с американския противотанков ракетен комплекс TOW. Саудитска Арабия и Индия преговарят за ПВО системата C-400.

Дипломатически усилия след операцията

Краят на руската военна операция в Сирия изненадва повечето експерти и политици както в Русия, така и извън нея. Внезапното прекратяване предизвиква дискусия доколко са изпълнени поставените военни и политически цели, но в същото време започват засилени опити за решаване на конфликта по пътя на дипломацията.

Решението за оттегляне на войските е взето две седмици след влизането в сила на прекратяването на огъня в Сирия. Путин възлага на руския външен министър Лавров да се засили участието на Русия в организирането на мирния процес в Сирия. Лавров, от своя страна, съобщава, че операцията на Военновъздушните сили е допринесла за създаването на условия за диалог.

Взетото решение съвпада с възобновяването на преговорите в Женева. Трябва да се отбележи, че Русия успява да ангажира Иран да преговаря на страната на Москва и да участва в разговорите на 30 октомври и 14 ноември 2015 г. във Виена, което създава подходящи условия за работа на делегациите на сирийското правителство и опозицията, които да започнат преговори в Женева.

Участниците принципно са съгласни да бъде създаден преходен управляващ орган и да се изготви нова конституция. Според „пътната карта”, приета във Виена, този процес трябва да отнеме около 18 месеца. Страните обаче отново не стигат до споразумение и разговорите забуксуват. Ситуацията се променя значително след сключването на споразумението за примирие, което е договорено по инициатива на Русия и Съединените щати. То не се прилага към „Ислямска държава“, „Фронт ан Нусра“ и няколко други формации, признати като терористични от Съвета за сигурност на ООН.

Един от възможните бъдещи варианти е разделянето на териториите на Сирия и Ирак на няколко самостоятелни зони: кюрдска, шиитска, сунитска и алевитска. Сирийските кюрди дори обявяват създаването на федерален район в зоната, която е под техен контрол в северната част на Сирия. Това не е одобрено от правителството на Сирия, което защитава суверенитета на държавата.

Предложение на учени от щатския университет на Индиана за подялба на Сирия. В червено са йезидите, в оранжево са кюрдите, сунитите са в зелено, алевитите и шиитите са във виолетово. зоната в синьо е отредена за християните, евреите и друзите.

Още на 10 септември 2015 г. директорът на Разузнавателното управление към Министерството на отбраната на САЩ генерал-лейтенант Винсент Стюарт заявява, че в бъдеще Сирия вероятно ще се раздели на две или три части. Той подчертава, че кюрдите няма повече да бъдат в обсега на правителството на Ирак, т.е. ще имат независим Кюрдистан. Един независим Иракски Кюрдистан обаче ще започне да привлича турските кюрди, което ще създаде огромни неприятности на Турция.

От друга страна, САЩ се притесняват, че Русия може да започне да контролира региона на Близкия изток, ако Сирия остане под ръководството на Башар Асад. Това ги кара да търсят регионални партньори, какъвто би могла да бъде една нова кюрдска държава с основна част иракските кюрди, които са проамерикански настроени. Турция е другият потенциално ефективен партньор в Сирия, само че тя е играч със свои стратегически интереси и няма как да бъде подизпълнител. Проблемът е, че играта с кюрдите в сирийския конфликт взриви вътрешната обстановка в Турция.

По-оптимистичният сценарий за решаване на конфликта е да се заложи на принципа на взаимодействието и по-точно на взаимно съгласувани действия въз основа на преговори между САЩ и Русия, от една страна, и между Иран и Саудитска Арабия, от друга – нещо, което звучи почти абсурдно, особено за последните две държави, имайки предвид борбата за лидерство на религиозно-политическа основа между тях. За целта между посочените косвени участници в сирийския конфликт трябва да бъде постигнато единомислие за съдбата на президента Башар Асад и кои сирийски групировки да бъдат смятани за терористични. Средствата за постигане на тази цел са проявата на гъвкавост и разширяването на пространството за политически диалог.

Въпреки всички съществуващи противоречия между Руската федерация и държавите от западната коалиция взаимодействието и бъдещите действия са неизбежни. Свидетелство за това е визитата в Москва на 15 декември на държавния секретар на САЩ Джон Кери и съвместната декларация от 24 декември на президента на Русия Владимир Путин и премиера на Индия Нарендра Моди в подкрепа на суверенитета, единството и териториалната цялост на Сирийската арабска република.

До голяма степен благодарение на решителните действия на Руската федерация в момента Сирия остава суверенна държава, която има същите права, каквито имат и останалите страни, членки на ООН. Днес дори противниците на президента Башар Асад признават, че той няма реална алтернатива, т.е. споделят позицията на Русия.

Военната операция в Сирия започва след официалната молба за помощ срещу „Ислямска държава“ на сирийския президент Башар Асад в Москва. Операцията продължава 5 месеца и 14 дни и може да се определи като успешна съвместна операция на руските въоръжени сили, в резултат на което е дадена възможност на сирийските правителствени сили да спрат териториалното разширяване на терористичните групи и да започнат офанзива в провинциите Хама, Идлиб и Алепо.

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.